На първият въпрос: да не е трудно, но не е интуитивно разбираемо. Вие мислите от гледната точка на своята работа - получавате биографии за различни позиции и ви трябва да виждате коя за коя позиция е. Но кандидатът за работа въобще не мисли по този начин; той дори не предполага, че въобще на вас ще ви се наложи да правите това. Тъп ли е? Не, просто човешкият мозък работи така. Трябва вие да се поставите на неговото място; и то не за да сте ощетената страна, не за да сте "балъците", а защото това е част от работата ви, макар да не го съзнавате. Ако не ми вярвате, потърсете в google думите usability и intuitive interface. Уеб дизайнерите се опитват да нагаждат сайтовете си към мисленето на потребителите. Не ги наричат тъпи, нито питат "толкова ли е трудно да се сетиш, че еди кое си меню, води еди-къде си". Не защото не им се иска да наричат потребителите тъпи, а защото това до никъде не води.

И това е така с цялта процедура по кандидатстването, въпросът е принципен.
Напишете с зелени, с пембени, с оранжеви букви, че трябва да се посочи позицията, напишете го пет пъти, седем пъти в обявата, но това е ваша задача.

Не всички пощи имат функция за обратна разписка. Нищо не пречи и фирмата да има автоматичен отговор "получихме биографията ви". Както и да е, в задачите ви влиза да напишете "ако искате да получите потвърждение, че сме получили биографията ви, то направете еди какво си".

Това за примера с образованието - пак казвам, една от причините хората да пращат биографии е защото са свикнали да четат някакви изисквания, а на място да се окаже, че тези изискания били преувеличени. Както с всичко останало в България. Да пише работно време е хубаво нещо, но в България си пише по дюкяните и по администрациите едно работно време, а се оказва, че само баламите вярвали на написаното. Така е и с обявите. Посочих ви пример от собствен опит.


Пускам обяви на килограм, не за да правя напук, а защото никога не знам ще я прочетат ли изобщо; като не ме поканят на интервю, що не са ме поканили - щото не отговарям на изискванията или щото не са харесали възрастта ми и т.н. Тоест, за по-голяма вероятност някой изобщо да я погледне тая биография пращам на килограм. И другата причина я обясних - защото има среда на враждебност. Не е въпроса в това да правя някого напук, а в това, че като съм във враждебни отношения с практиките на ЧР, няма да се замислям как им е добре и как не. И ако аз поне си давам сметка, че мисля така, повечето от останалите кандидати не си дават и затова пращат още по-безотговоро биографии наляво и надясно.

"Работодателите да контролират пускането на фалшиви обяви - я пак?!?" Да, пак ще ти го кажа. Има понятие "саморегулация" на индустрията. Точно работодателите трябва да се следят за това, защото си е в техен интерес, да няма хитреци измежду тях, дето да пускат фалшиви обяви. Както сама виждаш.

Нормално е да се пращат биографията на английски, ако английският език е изискване. Естествено, че нямам предвид да се праща биография на английски за длъжност, която не изисква английски.

И пак ще се върна: кандидатите отговарят на обяви. Призивът ви трябва да го има в обявата за работа.