Виж ся, нямаше ли да е по-добре да беше написал: "Ако четете и пишете в този форум, г-н Х от фирмата У, защо ми обещахте да ми се обадите, а не го направихте, ако не съм подходящ - защо не ми казахте...?" - тогава може би щеше да разбереш конкретната причина, а сега ще трябва тука да хвърляме боб, за да разберем защо колегата е постъпил така и така... Ако искаш пък моето мнение за подобна ситуация: Опазил Господ да правя подбор като веднага решавам кой става и кой не - първоначално (поне за мен е така) стават всички, но някои стават повече, а други - по-малко. Това обаче - кой колко - се разбира едва когато видя всички кандидати, които съм избрал по докуменнти. Ерго - едва тогава мога да кажа някому "Ти не ставаш" (примерно). А щом съм извикал някого на интервю, значи съм сметнал, че ще ми е полезно да се видя с него - не викам хора, за да губя не само тяхното, а и моето време - не ми плащат само мухабет да си правя по цял ден. Може пък да му предложа друга позиция, ако преценя (естествено, че не всичките ми позиции са обявени), че за тази, за която е кандидатствал не става. И т.н. А що се отнася до чакането - ами, както съм казвал и друг път, то не става "Бодни пръчка - пий вино" - понякога отнема доста време цялостният подбор, особено за специфични позиции, за които трудно се намира достатъчен брой хора, че да избереш достатъчно прецизно, а не да ги представиш на работодателя на принципа: "Ами, ето тука едни хора за една работа". Иначе - вЕрвай ми - моят интерес е почти толкова голям, колкото и твоя, някой (ти, например) да започне работа колкото се може по-бързо, защото на мен ми се плаща за свършена работа, а не `щото работодателят намерил някъде едни пари и се зачудил какво да ги прави, та - ха, да ми ги даде ей тъй на, пък аз да реша к`во да ги правя...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите