Преди около 4 месеца ми се случи на конкурс за длъжност, която изисква геодезически познания, да дойде жена с безумно много препоръки, с почти нищожна квалификация и с огромно самочувствие. На разговор с шефа ми тя надуто заяви, че досега е била на заплата от 1600 лв в БТК, била е еди какъв си директор и че желае да работи при нас на подобна или същата заплата. На тестове и на въпроси стана ясно, че раздутото самочувствие не се покрива от реални възможности. Тази жена едва пишеше на Word! Не говоря за някаква обща компютърна култура изобщо, дори за професионална. Това беше нискоинтелигентна жена, която страдаше от раздуто и невероятно самочувствие и наглост.

Тази жена според мен трудно ще покрие изиксванията към длъжност не повече от 250 лв заплата, ако има късет да убеди някой, че поне ще е лоялна. Не говоря за каквито и да било умения, такива нямаше. Само големи, раздути приказки и претенции.
Бях ужасена какви хора се намират по ръководството на БТК. Тя беше твърдо убедена, че обикновените хора са паплач, а тя е нещо изключително специално. Имаше стаж в БТК от около12-13 гдини. Нямам никаква представа кой и за какво я е държал там на топло...предполагам, че е била подставен човек, няма начин да е била там поради някакви знания или умения.

Бях потресена. Действително умни и квалифициран хора се молят за каква да е работа, къде да е, само за да могт да съществуват. Това подобие на човешко същество е живяло на гърба на българските потребители в течение на около 12 години, на много висока за страната заплата и какви ли не бонуси и привилегии. Тази жена отказваше да повярва на реалността, че сега трябва да работи на 10 пъти по-малка заплата. Според мен тя не става и за чистачка, поради зле прецененото си поведение и обноски.

Нищо лично. Цялото БТК ли е така?

Не ми е възможно да опиша ужаса си от това интервю...ужас и страх. За какъв HR говорим тогава в рамките на страната?