В отговор на:
мотивацията ми дали да приема да работя във фирмата А или във фирмата Б, ще кажа следното: ако работейки като електротехник във фирма А, ще мога да ям само хляб и кисело мляко, а работейки като електротехник във фирма Б - и луканка всеки ден (след пушената сьомга и шампанското), според тебе в коя фирма ще съм по-мотивиран да започна работа?
ако частта с луканката и сьомгата я замениш с по-неразговорни думички като напр. "по-стимулиращи работни условия от досегашните" и ето ти половината мотивационно писмо ти е готово. значи теб от една страна те кефи да си електротехник, от друга обаче търсиш нова фирма Х, в която хем да продължиш да си упражняваш хобито в добра раб. атмосфера, хем да те мотивира по-добре финансово. какво лошо и неестествено има в тази мотивация?! защо казваш "да не говорим, че.." - напротив, точно това говорим в писмото... а не някакви свръхестествени прекопирани високопарни шаблони...
а вярваш или не, има кандидати които не си търсят нова работа поради неудовлетворение от досегашното заплащане... Реален пример: имах позиция Х, кандидатстваха 50 човека, една от кандидатките беше свръхквалифицирана, значително над изискванията, нямаше мотивационно писмо и аз автоматично си направих простата сметка че предлаганата работа няма да я удовлетвори - и като йерархично ниво и като заплащане. не я викнах на интервю за да не й губя времето. Обаждам й се не след дълго за друга подобна - но мениджърска - позиция. Тя отклонява любезно предложението с обяснението, че по семейни причини търси по-спокойна работа с по-малко напрежение от досегашната. Оказва се че финансово е достатъчно осигурена (нейна си работа откъде), и единственото което желае е спокойна работа без извънредно раб. време и големи отговорности, които "я изтисквали", за да може да обърне повече внимание на семейството си...
Частен случай, ама знаеш ли колко много такива има...бягат от напрежението, от стреса, от некоректни работодатели, от зли колеги и мениджъри...
It's all about asses - kicking or licking...
|