Това ейч арската простотия няма граници. Като се започне от "Как се определяте като човек?" и се мине през "Защо искате да работите точно тази работа, точно в компанията Х?", "Защо това ви е интересно?", та се стига до споменатия въпрос как се виждам след 5 години. На първия отговарям, че съм скиор, на втория - че кандидатствам в още 8 компании (и в тази връзка искам да получа бърз отговор), а на третия изобщо не отговарям.

Не харесвам ейч арите и те не ме харесват. Играят си със съдбите на хората. Преценяват доколко кандидатът има атрактивно поведение и доколко им е симпатичен. Аз да не кандидатствам за цирк? Добре, че са професионалните въпроси (когато присъства и мениджър), за да може човек да покаже дали е компетентен и дали ще се справи с работата. Но имах голям проблем в намирането на първа работа. Оттогава, вече с опит в сивито, проблеми не съм имал. Установих, че в тъпата си част интервюто е поредица от въпроси и отговори, но когато започне да се говори професионално, интервюто се превръща в разговор, интересен и приятен и за двете страни.

В заключение: не ме кефят ейч арите. Изключения има, но те само потвърждават правилото.