Човек трябва да е съвсем отчаян, че да отиде на интервю, без да знае за колко пари става въпрос.
Веднъж сглупих. Отидох, оказа се, че отговарям на всички изисквания за обявената позиция "Специалист маркетинг" във фирма в областта на услугите (до 32 г., перфектен английски, икономическо образование /завършила съм Маркетинг в Англия/, мин. 3 години стаж на подобна позиция /имах 5 г. в Англия/, втори западен език /Немска гимназия с втори френски/, компютърна грамотност и ала-бала). И за каквоооо?!!! Зарибител със заплата 275 лв.! Можела да се вдигне. На най-високоплатения наемник във фирмата му плащаха 400 лв. Първият и единствен месец в тази фирма им докарах клиенти, които наляха 95 000 лв, от които чистата печалба беше около 78 000 без данъците. Говорим за клиенти, които щяха да продължават да дават ежемесечно пари. Интересно, толкова пари фирмата не беше изкарала общо за предишните 3 месеца. В края на месеца ми връчиха 275 лв. и ме насърчиха да се старая още повече.
Напуснах и си направих фирма. В България е отвратително да се прави собствен бизнес, но да те мачкат работодателите е още по-отвратително.
Над 90 % от тях са пълни нещастници, комплексари, егоисти и задръстеняци. Включително някои изявяващи се тук собственици на "агенции за подбор на персонал".
Интересно, в Англия работих в 3 фирми (легално), и не съм имала такива шефове. Там хората просто знаят, че ти дават част от парите, които им изкарваш за тях, а не ти дават заплатката с израз на милостиви благодетели, които - айде, от тях да мине - и този месец ще ти платят, макар че ти си некадърен, мързелив (не стоиш до 10-11 в офиса), нагъл и безполезен.