Може ли такова нещо, да се питат трети лица за мотивите на решение, взето от вас?!
Ами кой, ако не ти знаеш най-добре “кой”, “защо” и т.н. Ти сама го казваш: “… с две думи и откровено..” Така ще покажеш че действително е имало някакъв процес на оценяване/сравняване и пр. “Любезно” или не толкова, стига да е откровено и обективно, така и за отпадналия кандидат ще бъдете от полза. Той ще види къде са му слабите места, пропуските. Като си била от другата страна на бариерата не си ли си задавала въпроса “Защо не аз?”
Ами пиши простичко, опирайки се на конкретните ви изисквания и оценката, която сте направили. Образование – има/няма; опит, или там каквото сте търсили. Покажи отношение, но не формално, а конкретно. Стига с тези “Благодаря ви за интереса, но.. бла-бла”. Това може и да е някакъв вид придържане към строгия стил на бизнес кореспонденция, но чак пък толкоз.

Подкрепям напълно Възмутена. Защото тук чета “стига с тези копвани мотивационни писма, пишете от себе си”, ама айде стига и с тези обяви, извадени като от копир. Как пък всички са все “просперираща фирма, отлични възможности” и т.н. и търсим все “отлични комуникативни умения и пр. да не изреждам, вие си го знаете.

А после и тези ПРИМЕРНИ писма за отказ. Още по-зле за вашия УЧР специалист като ги е дал на друг. Нали не се опитваш да се измъкнеш, защото уж “сега аз съм човека, който определя да или не”