За първи път срещам точно / според моите разбирания и опит / определение на проблема - " досат хора си мислят, че е достатъчно да са умни, образовани и да владеят няколко езика, зада им се плаща добре .. ". Най - трудно е при кандидатстване за работа работодателя да определи реалните изисквания за конкретното работно място и така да търси точния човек. Звучи може би стандартно и изтъркано, но винаги трябва да се търси подходящия човек, не най-добрия. Много често се поддаваме на изкушението да се вземат хора с повече компетенции от изискванията - просто идва "страхотен кандидат" - три езика вместо два, пет дипломи и стаж на три длъжности повече от това,което ти трябва - "да го вземаме, не е за изтърване, после ще мисли какво ще го правим". Какво се получава - ясно е на всички. С изключение на собствениците - всички сме хора на наемния труд, т.е. определен човек за определена работа, като се стигне да промяна в договора между двете страни - благодаря, довиждане ! Не трябва да се правят трагедии. Най-много би помогнало още по време на събеседванията да се стремим да сведем до ниски граници основния проблем - работодателя, че казва цялата истина за конкретното работно място, кандидата успява да обещае повече от колкото може да свърши. Така вече сме си заложили последващото напускане.
Дълга тема, но много се радвам, че се увеличават хората, които мислят реално по тези проблеми. Защото почна да ми омръзва от "извънземни" мултинационални компании / и БТК примерно / с побългарени теории и практики, които продължават да гонят хората от България !