След осем години работа за някого в БГ и след две години навън твърдо и окончателно подкрепям първия вариант и няма сила,която да ме убеди в обратното.Започнах работа на 16 в БГ.По-голямата част от тия години са минали навън,без разлика на време,сезон и денонощие,повечето пъти при условия,където никой не се задържаше дълго.За осем години се убедих в едно-каквито и правила да се напишат,каквито и системи да се измислят,каквито и санкции да се прилагат,никога и при никакъв повод фирмите в тази страна няма да се научат да спазват неща,наглед твърде елементарни почти навсякъде извън страната.За сведение-от осем години официално се води,че имам три месеца стаж.И само веднъж за тия осем години една от фирмите направи невероятния компромис да подпише договори с персонала си.
Доста погрешно предполагах,че навсякъде е така.Е,трябваше да отида на другия край на земята,за да разбера колко са ми погрешни представите.И още веднъж,за да разбера колко наистина,ама съвсем наистина са били погрешни.

А най-лошото от всичко е,че ако искам да работя в областта,в която уча,отново съвсем скоро ще трябва да работя за някого.Сега не мога да кажа,че съм постигнал кой знае какво.Разполагам с относителна финансова независимост...знам,че мога тоя месец да изкарам 800,но мога да изкарам и 80 лева,но са си мои.Дали има нещо по-хубаво от това...ами няма.

Сега познай как се чувствам като знам,че тая година дето идва трябва да си зарежа работите и тепърва пак да се уча да работя за някого.Ами гадно е.А лошото е,че ако искам да се развивам в тая област,в която ми е образованието,това положение ще бъде за още доста години.

Е все си казвам че няколко години не са нищо на фона на вечността,ама като знам какво ме чака,направо ми се гади...


Първия вариант определено е за предпочитане.Винаги.