Наистина е безсмислен спора с теб, понеже не е спор, не е диалог, нищо не е.

Аз ти казвам как да си помогнеш, ти се смяташ за наскърбена.
Оправдавал съм бил някой си Аве. Че аз още не съм прочел какво е написал, не ме и интересува.

Казах, че ми дължиш извинение, не го получих. Получих още обвинения. Къде по-точно съм казал, че някой е мързелив и некадърен.
Казах, че не достигат хората, за да се запълнят работните места. Мисля е съвсем друго.

Не съм карал никой да работи безплатно, а да се опитва да се усъвуршенства.
Знам колко коства това - казах - минал съм го.
Няма закон, който да те квалифицира. Ти се квалифицираш. Това е.
Покажи ми практика в Европейската общоност в обратния смисъл?

Не са всички така. Не слагай хората в един кюп. Всеки е различен и уникален и в това се състои шанса му.

Няма уникални и общовалидни решения. Затова разказвам моя опит. Нека друг разкаже неговия и ще се появи набор от решения.

Аз определено смятам, че давам решение или път за такова.
Ти го смяташ за обида. Защото казвам, че няма кой да ни оправи, а трябва да се оправяме сами? Ами да - не е удобно, не е лесно....

И как да няма връзка с НР? А какво е НР? Би ли дала едно определение, което да потвърди тезата ти? Или пак сме на лозунги?

Затова моля, спести ми тълкуванията си на думите ми - какво съм казал и какво съм искал да кажа. Изразявам се еднозначно, без недомлъвки и подтекст.
Това е.

Съжалявам, ако това те обижда и натъжава. Щях да се радвам, ако те кара да се замислиш.

"Щастието, Санчо..."