Първо ще ти отговоря на последния въпрос и то честно.
Ами аз, скъпа, това го минах на 2 пъти, зад гърба ми е. Знам какво коства и как съм успял и не говоря празни приказки, като описвам начина.
Ами като не ми харесва работата - търся друга. Ако нямам спестени пари или имам семейство - трая си на работното място, докато я намеря. Друг път да виждаш?

Но има и друго. като ходя на интервюта - гледам какво искат. Ако не го мога или не го знам - гледам къде и как мога да го науча. Не ми казвай че е невъзможно или твърде скъпо - човек като иска, намира начина.

Но си търся такава работа и фирма, която да не ми се налага да я сменям след 6 месеца. Иначе не започвам. Защото е пазар - те избират мен, но и аз тях. Това е.

Сега на другите въпроси.
На повече от 2 милиона население колко работодатели се падат?

А ти колко ги искаш? И с по колко човека във фирма?
Въпросът, така зададен, е изключително некоректен и няма връзка с обсъжданата тема.

Колко е реалната работна сила, която реално покрива някакви изисквания на работодателите?
Ами недостатъчна е. Но тук факторите са много и въпросът излиза извън контекста също.
Тук влияе да речем откъсването на образованието от практиката, особено висшето. Но същевременно... това откъсване не е станало нито за ден, нито за година. А какво са направили самите кадри, за да се придържат или да се доближат до изискванията на бизнеса?
Решение да речем е временно по-ниска позиция с цел придобиване на необходимите знания и опит. Колко хора го правят целенасочено? Да ти кажа ли какво се получава? Завършва студента, отива на 5 интервюта, където кандидатства за позиция от среден мениджър нагоре. Естествено не го наемат, понеже и идея си няма за какво се кандидатира. Но той не иска да започне с по-ниско. След което той е сърдит на целия свят, скрива дипломата и започва да продава в магазин. Край на историята. Никаква идея, че той може нещо да не е прав. Просто е още един "отритнат от системата" в твоята статистика. Знаеш ли колко такива познавам? А това беше само един примерен сценарии от 1000 реално случващи се.

Ето това трябва да се обяснява, за да се борим с твоето "дефазиране".
Иначе то е страшно за загубилите. Да. Но всичко е било и сега е в техните ръце. Няма кой друг да се погрижи за тях.

А в същото време няма бранш, в който да няма остра нужда от качествени хора. Всеки търси хора с желание за работа и развитие. И в сериозния бизнес отдавна всички са приели, че ше трябва да обучават новите хора. Въпроса е те да възприемат и да им се учи. А знаеш ли колко малко такива хора има?
Всеки иска всичко и ако може вчера.

За избора между първите 6 - всеки колега ще ти каже, че не е въпрос на късмет, а на купища фактори. Например пасване на характера му с характерите на хората в екипа, в който ще работи.

За нормативната уредба - както казахме, хубава, лоша, трябва да се работи според нея. А и чак толкова лоша не е. Сравнението с подобните в централна и източна Европа, или с тази в Щатите ако щеш, го показва. Въпроса е в познаването и прилагането и. За да не се стига до случаите, когато се нуждаеш от подкрепа. Възможно е, не говоря празни приказки.

На другите неща ти отговорих. И да, никой не ме е подкрепял. Просто от един момент нататък започнах да мисля. И да си избирам какво искам да правя и как то да стане. малко по малко, стъпка по стъпка. Научих се и да избягвам работодателите, от които след 3 месеца ще ми се ще да избягам.

Това е накратко.

"Щастието, Санчо..."