Десет години съм работила във ВУЗ, но почти нищо не можах да променя. Така ми беше писнало от всичко, че не мълчах, знам, че работа винаги мога да си намеря. Казах на ректора в очите, че е корумпиран, колегите ме дърпаха да мълча, защото щял да ме уволни - много важно, какво ли толкова ще загубя. И други хора не мълчаха, но и те не се задържаха - напуснаха, кои преди, кои след мене. Защо да стоя там, дали ще ми дадат медал за храброст или пък корупцията във ВУЗ-овете ще стане по-малка ? Едва ли. Когато видя, че не мога да променя нещата, а и желаещите да направят нещо са шепа, да продължавам да си удрям главата в стената ? Не виждам смисъл. По-добре да вложа енергията си в нещо, което ще даде резултат.
А в клубовете не смятам повече да доказвам колко съм речовита. Пред АВе не съм подвила опашка, защото не съм приела темата му на сериозно.
Дали отговорих на въпроса ?