Знам, че много от нещата тук са провокации. Но това беше реална ситуация, в която Аве се поразголи сам...и съм сигурна, че едва ли винаги така се изпуска.

Значи търсенето и намирането на работа е бавен процес, в който всеки детайл е важен, затова си е цяла наука, затова има агенции, които посредничат, затова не е просто да намериш подходящия човек за определена длъжност. Този процес струва пари....и всяка грешка се плаща с разходи на ресурси.

Затова както е позволено един работодател да мрънка срещу некомпетентни работници, така не трябва да се вадят съпротиви, когато един служащ има основателни критики към работодателя. Това е двустранен процес и всеки трябва да има уважението и търпението да мине през процедурите. Но кой знае защо в България освен че няма наложена практика за HR, няма и реално работещи профсъюзи, нито законови процедури един служащ да търси правата си. Всеки опит да се съдиш и доказваш нещо е удар по отсрещната страна, да, но обикновено е пирова победа, ако изобщо е победа.

Има предвид това, че при едно уволнение работодателят едностранно и безконтролно решава как да те уволни. Процедурата по оспорване на решението на работодателя е толкова невъзможна за реализация и толкова ощетяваща работника, че обичайната ситуация е работника да отнесе последствията. Това се получава по много причини, не на последно място от законодателство, правораздаване, съдебни практики, както и свития пазар на труда, в който работодателя се чувства свободен да наема за стотинки или да вдига летвата, но работника трудно може да приложи натиск върху събитията. За това идеше реч.....как един безморален работодател има всички средства и начини да съсипва дори способни хора....а те да нямат много начини да поискат правата си.

Всички високи и надменни приказки в случая обслужват интересите на подобни работодатели, и вие много добре го знаете. Нямам нищо против да чувам, че някой има самочувствие, и аз го имам. Но разберете, че хората в тая страна са измъчени, с подтиснато самочувствие, не са научени да си търсят правата и трябва да бъдат научени да живеят с повече изисквания към себе си и другите. Не е неправилно да говорите това, което мислите, но не забравяйте, че това в ушите на обикновения човек звучи като подигравка. Обикновеният човек е тъпкан...всеки ден от подобни хора като Аве. Не бъдете толерантни към Аве....защото толерантността към Аве е еквивалентна на НЕТОЛЕРАНТНОСТ към служащите му.

И още нещо. Напълно е възможно някой да бъде заблуден от толкова лицемерие и да му се върже на Аве. След като стане негов служащ, той поема ангажименти в трудово правоотношение. Не е толкова лесно да се оформи прекъсването на трудово правоотношение и не е въпрос на каприз....и отнема време. Не може да се мотаеш все по трудовите борси в търсене на идеалния работодател, защото това изглежда несериозно точно пред сериозните работодатели. Затова да налетиш на Аве е голям кошмар....не стоварвайте този кошмар само на главата на потърпевшия. Аве ще го уволни, познайте с какви обяснения. Но Аве ще си свирка и ще вземе следващия наивник. А някой, който просто не е могъл да изтърпи некоректното отношение, ще бъде пак безработен...това не е правното решение, което ще защ
ити реалните права на служащия. Трябва да има съдебен или друг механизъм да се търси отговорност от работодатели при подони ситуации.


Тоест служащия да може реално да защити правата си пред закона, а не да подвие опашка и пак да иде на борсата....защото ТОЧНО тази ситуация на безпомощност оставя хората със съсипано самочувствие и ги лишава от желание за борба и развитие.

Опитайте се да вникнете в думите ми.

Това, което искам, е да обясня на хората, че не трябва да подвиват опашка, но също така трябва да вземат в ръцете си собствената защита. Защо един уволнен от Аве служител по произволен параграф да не може да докаже, че не той носи вина за прекратеното правоотношение? Това учи хората на робско мислене и ги прави пасивни...и мисля, че това е голямата болка на обществото ни.

Пасивността....