Време.....понеже всеки го усеща, затова всеки бяга презглава.

Аз не искам да умра с отворени очи, а всеки път, когато правя нещо и реагирам, се намира някой идиот, според когото аз съм невменяема, пияна, тъпа или просто кукла барби с големи цици.

За какво сериозно отношение говорим? Ходил ли си в НОИ? Аз вече припадах веднъж на опашките там...за какъв HR., за какво изобщо става дума?

Начало на какво трябва да се постави? Често се чувствам безсилна.....от кое да почнеш? От работодателя си такъв, какъвто е? От данъците? От законите? От общественото устройство? От съседа? От семейството? Или изборите...само не ми казвай, че изборите променят нещо! Няма да гласувам.... за втори пореден път, а не мисля, че имам отношение....със сигурност не съм предубедена!

ОТВРАТЕНА СЪМ... е най-точното определение....

Какво може да направи сам човек, с всичко това на главата си?
Или да почнем да правим комитети като Левски? Или какво?

Имаше една поговорка, докато мъдрите се намъдруват, лудите какво правят?

Докато HR тука узрее и някой почне да разбира за какво иде реч...какво още ще са направили лудите? Е ние живите да легнем да умираме ли?

Хм...а някой хора още ми мерят ума...ми нека мерят...а лудите нека хм, лудуват......меренето изглежда е по-важно...