Докато пишех заглавието се сетих, че в МВР никога няма обявени конкурси за работа, защо ли, може би хората там не се пенсионират, не напускат, не ги уволняват.
Това е само вметване, мисълта ми беше за друго. Обявяват от някое министрество чинно конкурс, например в страницата в интернет, посочват изискванията си, дори минималната (ха-ха) заплата за длъжността и начина на провеждане на конкурса. Тук идва голямата питанка. Искат трудов стаж 0 (нула) години, т.е. може да си съвсем млад и зелен, без наличен такъв. Обаче, в графа "начин за провеждане на конкурса" освен интервю (което е нормално) се мъдри и "практически изпит". "Добре, казва си наивният кандидат, очевидно трябва да приложа на практика знанията си и ще попитам как да се подготвя по-добре." Отива, подава документи, пита. Мила и усмихната, деловодителката отсича "Че аз отде да знам, бе! хОдете питайте нЕкой друг!" Кандидатът (притеснено и с надежда): "Бихте ли ме насочили към кого да попи...", Тя :"А, да! Как не! Сега и това остава, я ми се махайте от главата, не виждате ли, че съм заета!".
Който успее да се добере до информация какво представлява практическият изпит и как да се подготви за него, явно е с единият крак вътре. Това трябва да е част от изпитанието. Или?
ПС Имам приятелка, която е секретарка на шеф на една държавна агенция. Тя ме светна какво представлява практическият изпит при тях. Оказа се, че никой кандидат не може да получи официално информация за въпросите и задачите, които ще му дадат или поне насоки. Ако дотук някой си е казал "Че що за специалист си, щом ти трябва да се подготвяш", ще отговоря следното- винаги преди интервю трябва да се подготвиш. Винаги преди да отидеш да те изпитват трябва да се подготвиш. Най-малкото да си преговориш. Всичко се забравя, особено ако не си го упражнявал скоро, особено ако си притеснен. Тук проблемът е измислицата "конкурс за държавна работа". Ясно е, че част от конкурсите за държавни постове са фарс, но чак толкова очевиден?!
Същата приятелка-секретарка, ми описа що за хора се назначават по този начин-удобни за интересите на шефа. Е така де, тоя шеф няма да векува и трябва да си подлати старините. Но поради тази причина, държавните дела куцат и често забиват нос в калта. Кой е виновен, дали манталитетът ни? ("По-добре Вуте да е зле" или "След мен и потоп" или "Кучетата си лаят, керванът си върви")
"Продавам ротвайлер, голям, чернокафяв, яде всичко, много обича малки деца."
|