|
Мнението ми може да е закъсняло, но все пак ще го споделя. Скоро се натъкнах на идентичен случай - работодател се опитва, да принуди своите работници и служители, да подпишат договор с клауза, която предвижда заплащане на "неустойка" от ............ лева, ако 2 години след прекратяване на трудовия си договор, започнат сходна работа при друг работодател. След малко умуване по тази странна клауза, могат да се направят няколко бързи извода:
- такава клауза на първо място следва смело да се приеме за нищожна - противоречи на закона и то на не кой да е закон, на на самата Конституция (чл. 48, ал. 3 - Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа) . А нищожността за такива случаи е предвидена в Закона за задълженията и договорите - чл. 26, ал. 1. С оглед на този извод може да се приеме, че тази клауза още с подписване на договора не поражда никакви ангажименти за работника или служителя;
- ако се приеме, че въпросната клауза все пак е действителна, което е абсурдно твърдение, какво следва? Отговорът е много ясен - идва заветният миг и трудовият договор по съвсем нормален начин се прекратява От този момент насетне между работникът или служителят от една страна и бившия му работодател от друга страна вече не съществува облигационна връзка, защото самия договор не съществува. А щом не е "жив" самия договор, как точно ще е "жива" отделна негова клауза !? При евентуална претенция на бившия работодотел за плащане на "неустойка", бившият му работник или служител трябва да е слънчасал, за да му я плати. Много весела ще е ситуацията, при която известно време бившият работодател калесва и тормози бившия си работник или служител и след като не получава плащане на "неустойката", се прави на мъж и подава иск против бившия си работник или служител в съда. Може би ще основава иска си на "морала" или на логиката ....... и т.н.;
- при пробутването на подобна клауза, просто се разчита на незнанието на работника или служителя - не всички са юристи. Подписвайки я у работникът или служителят се поражда убеждението, че сериозно се е обвързал за въпросната "неустойка", т.е. страх че най вероятно ще си има сериозен проблем с работодателя, ако го напусне и започне сходна работа при друг работодател. Е именно - с посочената клауза, работодателят цели да породи този страх у роботника или служителя, който ще е по-малка или по-голяма спирачка за напускане. Ммм да - работодателят недобросъвестно разчита на страха на своя работник или служител и нищо повече. Но с оглед на кратките пояснения по-горе, съветвам такъв работодател да плаши гаргите с тази мъртвородена клауза, най-вероятно измислена от зло юридическо генийче - недоносче. .
Извод - даже и да сте подписали трудов договор с клауза с посоченото по-горе съдържание - въобще не се притеснявайте и смело си търсете нова и по добра работа, ако настоящата ви не ви удовлетворява.
|
Re: Забрана за работа във фирма със сходна дейност [re: бeти]
