Не ме убивайте с камъни, обаче ей ме на - аз съм един от недолюбваните ЧР специалисти. И по повод тази тема реших да ви споделя, че не винаги това, което се приписва на ЧР всъщност е наше дело, за добро или за лошо.

Ето например това прословуто "желание за работа под напрежение". Винаги, когато нашата фирма пуска обяви за работа, колегите от съответния отдел, който ще търси хора, набухват обявата със сентенции от типа на
- Желание за работа под напрежение
- Готовност за работа в динамична работна среда
- Работа в екип от професионалисти
- Желание за учене

и т.н. - вие се сещате нататък. И все не успявам да ги убедя, че най-важното в обявата е да даде информация на кандидатите за какво иде реч, а не да ги готви за динамично напрежение в среда от учещи професионалисти (все бла-бла, които на никого нищо не говорят). Имам колеги, които смятат, че колкото повече изисквания (примерно 1 страница А4) съберат в обявата, толкова по-сериозно и могъщо ще звучи тя и кандидатите ще прииждат на талази. И винаги тези колеги са супер про по всички ЧР въпроси, така че споровете с тях ми костват много време и нерви с нулев резултат.

Няма да коментирам "разбирачите", които смятат, че най-важната информация за една кандидатка за работа е какво работи мъжа й и дали ще ражда деца скоро. Потъвала съм в земята от срам при такива запитвания. Или въпроса "къде се виждате след 5 години", зададен с патос в гласа и доволен поглед към мен - че, видите ли ЧР не се сещат, обаче аз ги разбирам нещата...

Та коментарът ми много не е по темата, само исках да ви обърна внимание, че гафовете на ЧР не винаги са гафове на хората в съответния отдел, а много често са плод на усилията на колегите от другите отдели. Защото от ЧР и от маркетинг всички в една фирма винаги много разбират....