- ами, най-лесният начин е чрез хора, които работят там. той, обаче, е и най-несигурен, причината е проста и е същата, заради която не всички обичаме да ядем едни и същи неща, не носим едни и същи дрехи и не слушаме една и също музика - ако някому харесва да работи някъде, това не значи, че и на теб ще ти хареса, и обратното...
- най-добре е да се подава биография при конкурс, стига да е адекватна на него; въпреки че много фирми поддържат база-данни, това е несигурен начин, че ще започнеш работа там и то когато ти си готов за това или искаш да се случи - по тази причина и самите фирми предпочитат "актуални" кандидати, освен че те подават документи за съответната длъжност, така заявяват и готовността си да участват в съответния конкурс, което е и по-сигурно за самата фирма (много често кандидатите от базата вече са започнали работа и не са склонни на промени, ако пък са склонни, пишман-ейчарите ги нарочват за такива, на които не може да се разчита, че няма да напуснат един ден при друго предложение и тяхната фирма, ако започнат работа при тях); в този смисъл - биография се подава когато ти я поискат в рамките на конкурса, но предварително спрямо интервюто, защото, все пак, този, който прави подбора, трябва да има база, на която да те съпостави с другите кандидати, и да прецени дали да те извика;
- нормално е да те питат как минава свободното ти време, нормално е да те питат и други неща, свързани с извънработните ти дейности (част от колегите го правят, защото не знаят какво друго да питат, част - защото търсят под вола теле, част - защото това може да е маркер за много неща, които имат непряка връзка с евентуалното ти трудово представяне и поведението ти като служител).
моля следварително!
Мъжете знаем защо!
|