По принцип сте прави, но в едно нещо силно грешите. Няма бизнесмен, който да е равнодушен към страничните разходи, бил той българин, унгарец, нигериец, американец или руснак. Пари се плащат, когато искаш да получиш нещо. В случая, ако платиш обучението на човек, който след приключването му си хваща дърмите и напуска, дефакто му ги подаряваш. Вие навити ли сте да подарявате всяка година на десетина човека сериозни суми? Решението, за което говорите, си има своите правни вратички. Посъветвайте се с юрист, би трябвало да Ви ги посочи. Ако работещите имат своите профсъюзи (разбира се далеч не всички), то работодателите имат засега само БСК, което е доста спорна защита на техните права и интереси. Като пример - в България все още няма приет закон за браншовите организации. В повечето други държави, на които бихме искали да приличаме, голяма част от проблемите, за които говорите, се решават именно от подобни организации. В интерес и на самите работодатели е високата квалификация на персонала. В момента те се сблъскват с няколко тотални недомислици: 1. За голяма част от изпълнителския персонал няма предвидени не само учебни заведения за подготовка, но дори и каквато и да било разработена методика за обучение; 2. Вече съществуващите методики са безнадежно остарели и фактически не допринасят с нищо повишаването на квалификацията, дават само тапия - грандиозна цена за една хартишка; 3. Тренинзите, които провеждат редица фирми не са ориентирани към изпълнители и основен, носещ персонал, а към ръководните кадри в една фирма, т.е. много учени шефове, а няма кой да работи; 4. Болшинството тренинзи са буквално прекопирани от западни такива, като не се взема предвид българската конюнктура, манталитета ни, начинът ни на мислене, множеството странни български специфики; 5. Резултатите от тези обучения върху фирмените резултати клонят към нулата (говоря от собствен опит). След като някой бизнесмен се е опарил веднъж, трудно ще го навиете втори път да го направи.

Аз не съм специалист, предполагам, че си личи. Гореказаното е само въз основа на собствен практически опит. Единственият път, когато обучението бе от полза - когато го проведе един колега във връзка с компютърните програми, които ползвахме тогава. Не някакъв си там хабилитиран преподавател, а просто знаещ и можещ човек ни показа как да си решим проблемите. Всички останали обучения, които така или иначе трябваше да посещавам, бяха американски локуми с българска пудра-захар. Категорично с нищо не ми бяха полезни. Остана само спомена за невъобразимата скука да слушаш нереални теоретични измишльотини и за дивите купони по време на тези обучения.

Още нещо - фирмата, в която работех, кандидатства за един маркетингов проект. Една маркетингова агенция в продължение на един месец човъркаше всичко по нашата фирма (търговия на едро). Говориха с всеки един от нас по няколко пъти, завираха се къде ли не. Целта беше да ни помогнат да повишим ефективността си, да качим печалбите, да намалим брака, грешките и т.н. Накрая преподнесоха на шефовете няколко оооооооогромни тома с писаници. Съветваха ни: "ако си наемем космическа совалка и се пренесем в космоса, ще бъдем по-добре" - така се изказа единият шеф. Изводите и анализите им бяха толкова далеч от реалната действителност, че няма повече накъде. След като всеки от търговските мениджъри орева света, че има страшно много писане и документацията е огромна, те предложиха "да се въведе личен дневник за всеки от търговските мениджъри, в който да се вписва: планът за деня по точки; начинът за изпълнение; часът на изпълнение; отговорните лица и т.н. Тези дневници да се проверяват всяка сутрин и всяка вечер от офис-мениджъра." Тогавашният ни офис-мениджър тръгна да търси картечница да ги стреля. Той беше възможно най-натовареният човек в отдела. Та така с българските маркетингови фирми и техните "умни" съвети. Хората представа си нямат каква е всъщност работата, за която се наемат да ти дават акъл за астрономически суми.

Редактирано от AnnaNik на 30.10.06 18:09.