http://www.dnevnik.bg/show/index.php?storyid=289145&p=-1#addcomment
Относно запитването за SITEL

На всички ни е ясно, че такива платени репортажи и интервюта носят дивиденти на фирмите поръчали материала, но във връзка с интервюто взето от представителите на „Сайтел” за незапознатите би било редно да се направят някои уточнения, които да не заблуждават читателите, да се подхлъзнат в розови мечти за "идеалната работна среда".
На първо място може би би било добре да се уточни, че компанията във въпросния материал е американска със чисто капиталистически модел организационна и мениджърска структура, а не германска! Централното седалище е в САЩ - Омаха, Небраска и е открита от Джеймс Ф. Линч (търговски спекулант) през 1985г. или той по-скоро е откупил дейността от друга компания – "Юнайтед Технолоджис". Корпорацията "Сайтел" открива свое представителство в Германия през 1996 година.
На въпросите на журналистите г-н С.Николов и неговата съратничка от мениджърския екип във фирмата, Д. Сярова отговарят по начин твърде далеч от истината и завоелирано; единствено и с цела за да манипулира обществеността и читателите на въпросния поръчков материал.
За непосветени в мръсния outsourcing business каквато е голяма част от основната дейност на самата фирма "Сайтел" ще дадем едно пояснение: решението за outsource най-вече се прави в интерес понижаването на фирмените разходи, както и ефективното използване на работната сила и ресурсите на дадена трета страна (доставчик). В случая по-правилно би било да се използва термина “offshore outsourcing” защото се има пред вид трансферирането на организационни функции в друга (чужда) държава, където взаимоотношенията в икономически аспект между двете страни, между купувач и продавач на услуги и работния процес са твърде различни от традиционните.
Немското представителство на фирмата "Сайтел" открива офис в България, с цел да занижи разходите си в Германия, като използва на безценица човешкия ресурс, който нашата държава предлага. Това е напълно разбираемо за фирмите в този бранш, които печелят точно от експлоатирането на евтина работна ръка и занижени социални осигуровки.
Относно обучението което се предлага във фирмата е интересно да се отбележи и факта, че то се извършва от немски служители на "Сайтел" и поръчителя на проекта, американската фирма "хюлет пакърд" с дългогодишен опит в структурите на корпорацията и call center (телефонните центрове). Повечето от тренерите, поели ангажимента да обучат бъдещите служители са де факто хора, поставени пред избора да останат безработни ако не дойдат в България, защото фирмата съкращава работните места след закриването на тази вид дейност в Германия. Съответно се получава едни феноменален процес на обучение, продиктуван от вътрешната неприязън на тренерите. От цялата тази офанзива голяма част от кандидатите за работа постоянно биват оценявани негативно за съответния модул на обучение от тренерите. Друг фактор който е интересен: в по-голяма част немските колеги са необразовани хора с ниска обща култура, които за разлика от 90% от работещите във фирмата българи нямат дори завършено висше образование, което допълнително се отразява във взаимоотношенията. Аномалията може би е типична за условията в България, но е факт че хора с образование в сферата на инжинерните науки, химия, биология, генни технологии, международни икономически отношения, право и ред други специалности са изправени пред дилемата да ги обучава един неквалифициран немски служител с опит в дейността, но без професионален подход. Служителите биват уволнявани без проблем защото са с изпитателен срок и по усмотрение на тренерите, без оглед дали се справят с материята и дали са придобили необходимите умения.
Това е една от причините да има постоянно текучество на работниците, въпреки че дейността е съвсем нова и фирмата е от скоро на пазара.
Когато става въпрос за дейността свързана с подбора на персонал е интересно да се отбележи, че до скоро бе практика на Сайтел бе да предлага договори на кандидатите чрез посреднически агенции, които са в противоречие с българското законодателство и трудовия кодекс. При едно задълбочено проучване, всеки един юрист би открил уловките заложени в договорите, обвързващите клаузи и неточности целящи да злепоставят всеки един подписал договора. Част от наредбите на българското законодателство и закони са тотално пренебрегнати; пример за това са нерегламентираните почивки за служителите които произтичат от естеството на работа, както и липсата на контрол от страна на Трудова медицина – задължението за контролни прегледи на служителите, подложени на стрес и натоварвания при работа с видеодисплей. Реално погледнато при една проверка от страна на инспекцията по труда на фирмата Сайтел трябва да бъдат наложени солени глоби за неспазването на условията за работа по българското законодателство както и обезщетение на работниците за причинени вреди, произтичащи от нездравословните условия на труд.
Друг интересен факт е обвързващата политика на фирмата отнасяща се до финансовите взаимоотношения в ущърб на служителите. Всеки един служител е задължен да си открие банкова сметка към и единствено в Райфайзен банк, за да получава заплатата си, без оглед на това, че работника вече може да има открита сметка към друга банка, където да му бъде превеждано паричното възнаграждение. За всеки е ясно, че става дума за далавера от страна на финансовия отдел на фирмата и въпросната банка.
Когато става въпрос за финансовата политика спрямо служителите е добре да се уточни и размера на възнаграждението на служителите. За сведение на неосведомените, минималното трудово възнаграждение в Германия е 400 евро месечно, като за подобна работа минимума, който вземат служителите е 1500 евро. На самото интервю в Сайтел-София, кандидатът задължително бива поканен да заяви своето желано възнаграждение. То разбира се е далеч по-ниско от възнаграждението на колегите немци. За съжаление в софийското представителство на Сайтел служителите в „call center-a“ биват уговаряни за възможно най-ниското нетно възнаграждение, което e рамките от 350лв. до 800лв. В същото време биват подлъгвани от обещания за бонусни програми, които и до този момент не са влезнали в сила. За сметка на това натоварванията по време на работа са изключително интензивни заради постоянната липса на обучен персонал и текучеството, обусловено от некомпетентни мениджърски решения спрямо служителите, ниските заплати и лошите условия на труд.
За уважаемите читатели мога да поясня, че присъствието на нашия пазар и развитието на този тип дейност от фирми като Сайтел е изключително обусловено от ниския икономически потенциал в страната ни. За тях е много по-изгодно в България да няма икономическо развитие, защото това би покачило цената на техните предлагани услуги. Да се възползват от евтините ресурси и човешкия потенциал на страната и неизгодното икономическо положение, обуславя низките разходите на фирмата, увеличаване на печалбата и съответно увеличаване на производителността – това е заложено в outsourcing стратегията! Това е показателно за елементарната истина, че докато присъстват такива фирми на нашия пазар нито служителите ще имат някакъв просперитет нито държавата печели от това!