И друг път съм го казвал: Най-честата причина е, че липсва, или е на много ниско ниво, управленска зрелост и подвластност на широко разпространената идея за свръх-ценност у работодателите - изживяват се като най-големия, единствен и неповторим късмет, който може да се случи изобщо на някого в живота (в случая - подчинените им). Това се поддържа, за съжаление дори и когато става въпрос за висши мениджърски позиции, от манипулацията с равнището на безработица: "Стой тук, трай си и целувай ръка, `щото кой друг ще те вземе!?". Просто много хора разбират капитализма като феодализъм или дори строй, при който едните са помешчици, а другите - крепостно селячество. Отделен въпрос е, естествено, че добрият служител (мениджър или изпълнител) няма да остане без работа, така или иначе. Но пък тук на свой ред идват незрели Мениджъри Човешки ресурси, които зле тълкуват понятия като "честа смяна на работодател" - едно, че няма точно установена граница и период за "задържане на едно работно място" и всеки си я определя сам и гледа от собствената си камбанария, второ - че се пропуска факта, че работата и трудовото представяне (в това число най-вече отдадеността на работата и работодателя) не се отличава по нищо останало от другите сфери на човешката жизнедейност, включая и интимната сфера, а всички човешки взаимоотношения, включая и работните, са въпрос на двустранно протичащ процес - когато единият канал е "запушен" в една връзка, това не е НИКАВО мерило за това, че ще е по презумпция запушен винаги и навсякъде. Имам предвид, че в работата също са необходими двустранни усилия и ежедневно изпитание и "доказване на чувствата" - и от страна на наетия, но и от страна на наемника. Ако при една връзка (трудови взаимоотношения) не става - не значи, че при друга няма да стане. А когато пък една връзка не върви - защо трябва да се проточва във времето изобщо!?

Та, така...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите