Re: Не е точно така, / Общества / Професионални / Човешки ресурси

да наредба №8 е отменена ето ти нормативната база

новата наредба № 3/чл.7 т.1/ препраща към наредба №15 , така ,че т.16,17,16 от приложението към наредба №15

НАРЕДБА № 3 от 18.09.2002 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи

Издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 95 от 8.10.2002 г.

т. 11, р. 1, № 58

Чл. 1. С тази наредба се определят минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи.

Чл. 2. Наредбата не се отнася за работа със:

1. видеодисплеи в шофьорски кабини и контролни кабини на транспортни средства и машини;

2. компютърни системи, разположени на борда на транспортни средства;

3. компютърни системи, предназначени за ползване от населението;

4. преносими компютърни системи, които се използват краткотрайно на работното място;

5. калкулатори, касови апарати и технологично оборудване, което има контролен екран за изобразяване на малко количество данни и е предназначен за пряко използване на оборудването;

6. екрани на пишещи машини.

Чл. 3. (1) Работодателят възлага на специалисти по трудова медицина извършването на оценка на работните места за работа с видеодисплеи с цел установяване на всички възможни ситуации и действия, които могат да причинят увреждания, особено на зрението и опорно-двигателния апарат, възникване на психичен стрес и др.

(2) Съобразно резултатите от оценката по ал. 1 работодателят предприема необходимите мерки за отстраняване на установените опасности и възможностите за комбинираното им действие.

Чл. 4. Работните места за работа с видеодисплеи следва да отговарят на изискванията, посочени в приложението.

Чл. 5. Работодателят осигурява на лицата, работещи с видеодисплеи, обучение и информация относно изискванията към конкретното оборудване, работната среда, използваните програмни продукти и възможните рискове за увреждане на зрението, на опорно-двигателния апарат, за възникване на психичен стрес и др., както и с изискванията към тяхното поведение с оглед запазване на здравето им при:

1. постъпване на работа;

2. съществени изменения на организацията на работното място;

3. въвеждане на ново оборудване.

Чл. 6. Работодателят предоставя на лицата, работещи с видеодисплеи, информация за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

Чл. 7. Работодателят организира трудовата дейност на лицата, работещи с видеодисплеи, по начин, позволяващ периодични прекъсвания на работата с видеодисплеи, които се използват за:

1. почивки, като техният брой, продължителност и ред на ползване са определени в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа (ДВ, бр. 54 от 1999 г.);

2. извършване на други дейности с цел намаляване на трудовото натоварване, дължащо се на работата с видеодисплеи.

Чл. 8. (1) Работодателят предприема необходимите мерки за защита на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, като осигурява изследване на зрителния анализатор от специалист по очни болести:

1. преди започване на работа с видеодисплеи;

2. един път на три години за лицата, ненавършили 40 години, и ежегодно за лицата, навършили 40 години;

3. при възникване на смущения на зрението, за които има основания да се предполага, че се дължат на работа с видеодисплеи.

(2) Работодателят снабдява за своя сметка лицето, работещо с видеодисплеи, с предписани от специалиста по очни болести очила за изпълнение на работата му при всяка корекция на зрението, установена при изследванията по ал. 1, ако очилата са различни от тези, използвани в извънпрофесионалната дейност на съответното лице.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Видеодисплей" (монитор) означава екран за текстово или графично изображение, независимо от начина на представяне на информацията.

2. "Лице, работещо с видеодисплеи" е всеки работник или служител, който работи ежедневно с видеодисплей не по-малко от половината от максимално установената с Кодекса на труда продължителност на работното време.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда.

§ 3. Тази наредба отменя Наредба № 8 от 1996 г. за хигиенните изисквания към работните места за работа с видеодисплеи (ДВ, бр. 29 от 1996 г.).

§ 4. Указания по прилагането на наредбата дават министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.

Приложение към чл. 4

Изисквания към работните места за работа с видеодисплеи

I. Изисквания към оборудването.

1. Използването на оборудването не трябва да предизвиква рискове за лицата, работещи с видеодисплеи.

2. Екран:

а) буквите и знаците, появяващи се върху екрана, са добре и ясно оформени, с подходяща големина и разстояние между знаци, букви и редове;

б) изображението на екрана е стабилно, без трептене или разлика в яркостите на отделните знаци;

в) яркостта и/или контрастът между знаците и фона да се регулират от лицето, работещо с видеодисплеи, и да се променят лесно в зависимост от условията на средата;

г) екранът е подвижен и може да се наклонява, повдига или върти встрани в зависимост от нуждите на лицето, работещо с видеодисплеи;

д) върху екрана няма отражения или отразен блясък, причиняващи дискомфорт на лицето, работещо с видеодисплеи.

3. Клавиатура:

а) клавиатурата е подвижна, позволява заемането на удобна работна поза и не предизвиква умора на ръцете и китките;

б) пространството пред клавиатурата е достатъчно и дава възможност за опора на ръцете и китките на лицето, работещо с видеодисплеи;

в) клавиатурата е с матова повърхност, за да се избегне отразеният блясък;

г) клавиатурата и характеристиките на клавишите са подредени така, че улесняват използването й;

д) знаците върху клавишите са контрастни и четливи при обичайна работна поза.

4. Работна маса и работна повърхност:

а) работната маса и работната повърхност са с височина 680 - 750 мм и достатъчно широки, с ниска отразителна способност и позволяват промени в подреждането на екрана, клавиатурата, документите и останалото оборудване;

б) размерите на работната повърхност са не по-малки от: дължина 1200 мм, широчина 800 мм при дебелина на плота под 30 мм;

в) работната мебел осигурява разстояние между очите на лицето, работещо с видеодисплеи, и екрана не по-малко от 500 - 700 мм, а между очите и клавиатурата 450 - 500 мм;

г) държателят на документи е стабилен, регулира се по височина и наклон и е поставен в положение, осигуряващо минимални движения на главата и очите при работа;

д) работното място дава възможност на лицето, работещо с видеодисплеи, да заема най-удобната за него работна поза.

5. Работен стол:

а) работният стол е стабилен и позволява на лицето, работещо с видеодисплеи, свобода на движенията и удобна работна поза;

б) седалката се регулира на височина;

в) облегалката на стола се регулира на височина и наклон и осигурява опора на лицето, работещо с видеодисплеи;

г) има възможност за поставяне на опора за краката при желание на лицето, работещо с видеодисплеи.

II. Изисквания към работната среда.

1. Пространствени изисквания:

а) работното място е проектирано и оразмерено по начин, позволяващ на лицето, работещо с видеодисплеи, да сменя работната си поза и работните движения;

б) работното място е с площ не по-малка от 4,5 кв. м;

в) минималната кубатура за едно работно място с видеодисплей е 13 куб. м.

2. Осветление:

а) общото и локалното осветление осигуряват достатъчно добри светлинни условия и подходящ контраст между екрана и заобикалящото го пространство, като се имат предвид видът работа и зрителните изисквания на лицето, работещо с видеодисплеи;

б) смущаващите зрението блясък и отражение от екрана да се отстранят чрез съгласуване на устройството на работното място с разположението и техническите характеристики на източниците на изкуствено осветление;

в) в помещения с изкуствено осветление най-малката осветеност на работните места при видеодисплей с позитивен контраст е 300 Lx, а при видеодисплей с негативен контраст - 500 Lx, като конкретните стойности на осветеността над тези нива се определят в съответствие с изискванията на БДС 1786-84 за съответните работни помещения и видове дейности.

3. Предотвратяване на отражения и блясък:

а) работното място е организирано така, че източниците на светлина, като прозорци, пропускащи светлината стени и ярко оцветени повърхности, не предизвикват директен блясък, както и отражения от екрана;

б) прозорците имат завеси или щори, които при нужда намаляват дневната светлина, падаща на работното място.

4. Шумови нива:

а) нивото на шума в работното помещение не надвишава 55 dB (A);

б) при избора на печатащите и другите периферни устройства се оценява шумовата им характеристика.

5. Микроклимат:

а) температурата на въздуха е от 18 до 25 С; при температура на външния въздух над 25 С се допуска температурата на въздуха в помещението да е до 28 С;

б) относителната влажност на въздуха е от 30 до 60 %; при температура на външния въздух 28 С и повече относителната влажност на въздуха да е до 55 %;

в) скоростта на движение на въздуха да не превишава 0,2 м/сек. за студения период от годината и от 0,2 до 0,5 м/сек. за топлия период на годината.

6. Електрически и магнитни полета:

а) стойностите на електрическите и магнитните полета да съответстват на изискванията на Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (обн., ДВ, бр. 88 от 1999 г.; изм., бр. 48 от 2000 г. и бр. 52 от 2001 г.);

б) работната мебел и оборудването на работното помещение не са източник на електростатично поле;

в) работното облекло и обувки са изработени от материали, които не натрупват електрични заряди.

III. Изисквания към програмните продукти.

1. Програмният продукт е подходящ за съответната работна задача.

2. Програмният продукт е лесен за ползване и при възможност приспособим за нивото на знанията и опита на лицата, работещи с видеодисплеи. Без знанието на лицата, работещи с видеодисплеи, не се прилагат количествени или качествени проверки или оценки за извършваната работа.

3. Системите осигуряват обратна връзка към оператора за резултата от неговата работа.

4. Системите представят информация във формат и скорост, съобразени с възможностите на лицето, работещо с видеодисплеи.

5. Прилагат се принципите на софтуерната ергономия, особено по отношение на процеса на обработка на информацията от лицата, работещи с видеодисплеи.

НАРЕДБА No 15
от 31 май 1999 г.
за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа
(обн.,ДВ,бр.54 от 15 юни 1999 г.)

Раздел I
Общи положения
Чл.1. С тази наредба се определят условията, редът и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа с цел осигуряване на устойчива работоспособност, намаляване на умората и опазване на здравето на работещите.
Чл.2. Физиологични режими на труд и почивка по време на работа се разработват и въвеждат при всички видове трудова дейност и във всички фирми и организации, независимо от формата на собственост, когато е изпълнено условието по чл.9.
Чл.3. (1) Въвеждането на физиологични режими на труд и почивка по време на работа е задължение на работодателя и е неразделна част от цялостната фирмена политика за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
(2) Работодателят информира работещите за възможните неблагоприятни последици за здравето и работоспособността от нерационални режими и обсъжда с комитетите и групите по условия на труд възможностите за въвеждане на физиологични режими на труд и почивка.
(3) Работниците и служителите съдействат при разработването, въвеждането и оценката на режимите на труд и почивка.
Чл.4. Работодателят възлага на служба по трудова медицина или на специалисти, работещи в областта на трудовата медицина, да разработят подходящи режими на труд и почивка за съответния вид труд.
Чл.5. За разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка работодателят осигурява извършването на:
1. оценка на работните места за определяне на вида, тежестта и напрежението на трудовата дейност, факторите на работната среда и организацията на трудовия процес;
2. оценка на риска от въздействие на неблагоприятни фактори на работната среда и трудовия процес върху здравето и работоспособността на работещите.
Чл.6. (1) Физиологичните режими на труд и почивка включват почивки, които се използват за отдих и възстановяване.
(2) Времето за почивките по ал.1 се включва в рамките на работния ден (работната смяна).
(3) Физиологичните режими на труд и почивка се въвеждат с организацията на работата и нормирането на труда.
Чл.7. Физиологичните режими на труд и почивка се включват в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и се довеждат до знанието на работещите.

Раздел II
Условия и ред за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа
Чл.8. Физиологични режими на труд и почивка се разработват за конкретен вид труд в зависимост от вида на работата, тежестта и напрежението на труда, промените в работоспособността на работещите, състоянието на факторите на работната среда и трудовия процес и резултатите от оценката на риска за здравето на работещите съгласно изискванията на приложението.
Чл.9. Регламентирани почивки за отдих и възстановяване по време на работа се въвеждат когато:
1. работният процес е постоянен и равномерен и се осъществява в съответствие с технологичните изисквания, организацията на работа и нормирането на труда;
2. продължителността на работния ден (работната смяна) превишава 6 часа;
3. има разработен режим за труд и почивка за съответния вид труд.
Чл.10. Оценка на ефективността от въвеждането на физиологичен режим на труд и почивка се извършва една година след въвеждането му. Оценката се прави от службата по трудова медицина или от специалисти, работещи в областта на трудовата медицина, на основата на физиологични и здравни критерии.
Чл.11. (1) Видът на регламентираните почивки в зависимост от начина на използването им (активни, полупасивни или пасивни) се определя от преобладаващия вид натоварване на работещите и от факторите на работната среда и трудовия процес.
(2) Регламентираните почивки по време на работа се провеждат извън работното място в специално обзаведени помещения или площадки (зони за почивка или рекреационни възли).
(3) Работодателят осигурява подходящи места за почивка в зависимост от условията на труд, вида на регламентираните почивки, възрастовия състав на работещите, състоянието на санитарно-хигиенните условия в производствените помещения.
(4) Работодателят осигурява информация на работещите за най-подходящия вид регламентирани почивки във връзка с изпълняваната от тях работа съгласно изискванията на т.16, 17 и 18 от приложението. Работещите съобразно личните си предпочитания могат сами да избират начина на тяхното прекарване.

Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. Физиологичните режими на труд и почивка представляват научно обоснована система за продължителността, реда и начина на ползване на периодите на почивка, осигуряващи висока и трайна работоспособност, качество на извършваната дейност и опазване здравето и работоспособността на работещите.
2. Почивките по време на работа са специално организирани и регламентирани от работодателя периоди на пълно прекъсване на дейността по време на работния ден (работната смяна), които се използват от работещите за отмора и възстановяване от въздействията на факторите на работната среда и трудовия процес и са част от работно време.

Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. Указания по прилагането на наредбата дават Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика.
§ 3. Наредбата се издава на основание чл.12, ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и отменя т.4.7.1 и 4.9 от Нормите за физическо натоварване на работниците и хигиенно-физиологични и ергономични изисквания за рационална организация на работното място и трудовите процеси No 5 на МНЗ ( обн., ДВ, бр. 25 от 1971 г.; доп., бр. 58 от 1979 г.).
§ 4. Контролът по изпълнение на наредбата се извършва от Главната инспекция по труда при МТСП.
Министър на здравеопазването: П. Бояджиев
Министър на труда и социалната политика: Ив. Нейков

Приложение към чл.8

Общи изисквания за разработване на физиологични режими на труд и почивка по време на работа
1. Разработването на физиологични режими на труд и почивка включва определяне на общото време за регламентирани почивки през работния ден (работната смяна), на техния брой, продължителност и ред на ползване.
2. Режимът на труд и почивка се разработва с оглед удължаване продължителността на периода„"устойчива работоспособност" като разпределянето на почивките се съобразява с периодите "вработване", "устойчива работоспособност" и "минимална работоспособност".
3. Разработването на физиологични режими на труд и почивка изисква:
а) оценка на характера и тежестта на труда;
б) оценка на състоянието на факторите на работната среда , трудовия процес и работното оборудване;
в) характеристика на промените в работоспособността;
г) оценка на риска за здравето и безопасността на работещите от неблагоприятни фактори на работната среда и трудовия процес.
4. Общото време за регламентирани почивки при умерено по степен трудово натоварване достига до 10 - 15 % от работното време.
5. Общото време за регламентирани почивки се разпределя по следния начин: 30 - 40 % през първата, и 60 - 70 % през втората половина на работния ден.
6. Разпределението на почивките по време на работа по брой и продължителност се определя от характера и тежестта на извършваната работа и факторите на работната среда и трудовия процес.
7. Основен принцип при разпределение на почивките е да се дават чести и кратки вместо редки и дълги почивки.
8. При нормална продължителност на работния ден (8 часа) се дават поне 2 почивки: първата - 2 - 2,5 часа след започване на работата, за да не се нарушава периодът на вработването, а втората - 1,5 - 2 часа след почивката за хранене.
9. Минималното време за всяка отделна почивка не трябва да бъде по-малко от 5 - 10 минути, а максималното - от 30 минути.
10. Регламентираните почивки по време на работа биват:
а) активни - включват двигателна дейност, спортни и физически упражнения;
б) полупасивни - включват разходки, спортни игри, леки физически упражнения;
в) пасивни - провеждат се в седяща или друга свободна поза и включват четене, музика, психично разтоварване.

Специфични изисквания за разработване на физиологични режими на труд и почивка по време на работа
11. При дейности с тежко и много тежко физическо натоварване (енергоразход над 5 kcal/min) общото време за почивки по време на работа може да достигне от 25 % до 50 % от времето за работа. Продължителността и разпределението на почивките се определя от характера и условията на работата.
12. При дейности с локална мускулна работа, натоварване на малките мускулни групи, изразена двигателна монотонност и принудителна работна поза се въвеждат чести и кратки почивки по време на работа.
13. При дейности с голямо нервно-психично и нервно-сензорно напрежение се въвеждат чести и кратки почивки по време на работа.
14. Определянето на регламентирани почивки по време на работа в отделни браншове на промишлеността, в транспорта, селското стопанство, обслужващата сфера и др. се подчинява на изискванията на тази наредба, като се отчитат специфичните особености на труда и отнасящите се за тях нормативни актове.
15. Разработването на физиологични режими на труд и почивка при сменна работа се подчинява на следните изисквания:
а) определянето на регламентирани почивки през сутрешна смяна става съгласно общите изисквания на тази наредба;
б) през вечерните и нощните смени се въвеждат допълнителни почивки, като броят и продължителността им се определят от характера на работата и условията на труд;
в) при удължени 12-часови работни смени се въвеждат минимум две регламентирани почивки по време на работа, по 30 минути всяка, в първата и втората половина на работната смяна;
г) сменната работа се организира така, че въртенето на смените да е по часовниковата стрелка и да са осигурени два последователни почивни дни, от които поне единият да е събота или неделя;
д) сутрешната смяна не може да започва по-рано от 6 ч., а нощната - по-късно от 22 ч., поради необходимостта от достатъчно време за сън и възстановяване;
е) нощната работа се организира така, че да не се допускат повече от 4 - 5 последователни нощни смени;
ж) почивката между две последователни смени не може да бъде по-малка от 12 часа;
з) удължени 12-часови работни смени се допускат само когато трудовото натоварване (физическо и нервно-психическо) не е тежко и факторите на работната среда и трудовия процес са в допустимите граници.
16. Активни почивки се прилагат при работа с намалена двигателна активност, леко и умерено физическо натоварване и/или нервно-психично напрежение, монотонна и еднообразна работа, принудителна работна поза.
17. Полупасивни почивки се прилагат при работа с умерен темп, средно по степен физическо натоварване и/или нервно-психично напрежение, седяща работна поза, повишено зрително натоварване.
18. Пасивна почивка се прилага при заети с тежък и много тежък физически труд, голямо нервно-психично напрежение, висок темп на работа, принудителна работна поза, постоянни преходи на значителни разстояния, стояща работна поза.