Личните предпазни средства са социален разход. Работното облекло - също. Социалните разходи се облагат със социални осигуровки 29%, платими от работодатели и работници в съотношение 75:25, т.е. работодателят плаща 21,75%, а работниците 7,25%. Върху сумата за социални разходи работодателят дължи също 4,5% здравни осигуровки и 19,5% данък печалба. Закупуването на автомобил не е социален разходм, а основно средство (приспадат се амортизациите по месеци за х години), което понякога работодателят "оправдава" с належащ транспорт за персонала и т.н, а всъщност ползва МПС-то лично и за семейството. Не законотворците се опарват (к'во им пука, ако разбират каква широка врата са отворили, а повечето и не разбират какво правят), а някои съвестни данъчни. Други данъчни си затварят очите срещу съответната комисионна (нали държавата губи, не те) и това се нарича корупция (развращаване). Да се върна в началото на постинга. Значи ти си мислиш, че работодателят трябва да предпочете да извади 100 лв. от печалбата на фирмата за социални разходи, да плати 19.50 лв. данък печалба отгоре (пак реално заработени) + 21.75 лв. за социални осигуровки отгоре (реално заработени) + 4.50 лв. за здравни осигуровки отгоре (реално заработени) + 7.25 лв. за социални осигуровки да задължи работника (реално заработени) вместо да плати сАмо 19.50 лева данък печалба и да прибере /спаси от лакомите ръце на държавата/ останалите 80.50 лв. за фирмата. Е, кое е по-разумно: да похарчи 100 лв. за социални разходи и да извади от печалбата на фирмата отгоре още 45.75 лв. за данък и осигуровки + да задължи работника да плати 7.25 лв за това благо или да извади само 19.50 лв. от тези 100 лв. заработени за данък печалба и да спаси останалите 80.50 лв? Е, от добрата вест е, че догодина данък печалба най-вероятно ще стане 15% вместо 19.50 %, но това не променя съществено нещата и не може да стимулира работодателите (и най-съвестните) да правят социални разходи. Да не мислиш, че няма работодатели, които се грижат техния трудов ресурс да им носи актив оптимално? Огледай се, ослушай се и ще видиш фирми със зала за фитнес, джакузи, кухня и личен готвач, фирмени автомобили и мобифони и т.н. екстри. Има, естествено и другия тип работодатели, които лъжат наред - държава, работници, контрагенти, накрая се оказва сами себе си са излъгали...
Не съм работодател, нито счети, но имам постоянни контакти с всякакъв тип счетоводители (къде лоялни към фирмата и добри финансови съветници към работодателите, къде просто оперативни и вършат работата си формално) на най-различен тип работодатели. Та, моят опит сочи да слушам в областта на управление на успеха на семейната ни фирма счетоводителя за професионални съвети, а не охраната на труда, който е един вид безполезна и по-скоро корумпирана длъжност (заради формалните законови изисквания, нещо като катаджия) на нашия пазар. Въобще законотворците ни сътворяват много "бози".