Напълно правилно разсъждаваш. Но е важно да не се забравя, че изискването за дисциплина не е "церберство", а е ЧАСТ от правилното отношение към работника.
Не може да има стимул без да се иска нищо в замяна... както не може да има заплата без да се свърши работата. Не е правилно да се противопоставят нещата. Не "екстричките" ще накарат хората да си вършат работата с ентусиазъм, а чувството, че към труда им се подхожда справедливо. А екстрички може да има като РЕЗУЛТАТ, а не предварително. И то с мярка. Дори ако питаш мен това с екстричките е нож с две остриета. Какво значи премийка след премийка?! Това е нещо като разглезване, точно както при децата. Не знам дали примерът ми е много подходящ, но се надявам да разбереш какво имам предвид.

Съгласна съм, че с доброто отношение се злоупотребява, но когато има справедливост, тогава няма как да се злоупотреби с нея. Тя задължава и подтиква към правилно отношение. НО напълно справедливото и безкомпромисно отношение е несъвместимо с приятелското, което прощава всичко. Та тук е грешката на родителите ти. Сприятелили са се с тях и онези им се качват на главата. То за това си има и един много готин лаф "Аман от приятели"..:))

Редактирано от (нe) нeпoзнaтa на 09.11.04 10:30.