Има и обратната гледна точка. Работодателят може да прави много неща за подчинените си, а те пак да не са мотивирани и да не дават всичко от себе си.
За мен този въпрос също е пълна мистерия.

Ако подчинените ти работят интересна работа, при добри условия на труд с разни офисни екстрички, получават заплати над средната и да речем премии по разни поводи, работиш за консолидирането на тима, колегите си стават приятели... и накрая пак не им пука и не си вършат работата, кажи ми, как да не си помисли човек, че от всичките стимули дето толкова се старае да им ги предостави няма никакъв, ама никакъв смисъл?

Така е в семейната фирма на родителите ми и са се видели в чудо. А не са такива хора, че да се държат като цербери, искат да имат приятелски отношения с персонала...

Дори това, че заплатите на работниците са обвързани с оборота на фирмата, не ги кара да вложат малко повече сърце в работата и да проявят, ако не чак ентусиазъм, то поне дисциплинираност, да му се не знае
Лично бях свидетел как техническия консултант държа клиент на крака 5 минути без да му обърне внимание, защото си цъкаше нещо на компютъра...

От мен ако зависеше, щеше да ми кипне и може грубо да е, ама в някакъв момент просто щях да направя яко чистка и да ги изпоуволня всичките. Само дето това би означавало да се затвори фирмата, щото някои са с рядко срещани компетенции и без тях не може... Пък и родителите ми имат скрупули прекалено много и не щат да уволняват хора, които са започнали да считат не само за подчинени, ами и за приятели. Мерси аз от таквоз "приятелство".

Да си бяха едни гадни капиталистически експлоататори, по-добро насрещно отношение щяха да получат, мисля си, отколкото като се стараят да стимулират персонала с добро отношение.

Така де, разсъждавам си...

No power in the 'verse can stop me!