|
|
| Тема |
 Re: Деленето на децата [re: kikimor] |
|
| Автор |
Taigun (вълча порода) |
|
| Публикувано | 12.12.12 15:40 |
|
|
|
Аз съм на принципа, че ми е достатъчно че родителите ми са ми дали живот, име и образование - оттам нататък гледам да се справям сам! Не че не ми помагат, но просто никой с нищо не ми е длъжен.....
Кикиморски, иде ми да те разцелувам, направо! Живот, що-годе добри гени, име и отглеждане до пълнолетие: дОста е това, че и надхвърля даже! Каквото могли - направили. И да - делят ни с брат ми откакто се помня, ама.. това е положението, Минке. Спасението дебне отвсякъде (по момък Илия). Взимаш си д-то "пОдмишка" и си ги ковеш нещата сама. Можеш, повярвай ми!
П.С. Темата за деленето - особено в конфигурация брат & сестра - е дълга, та широка. Един омагьосан кръг е това: хем все се оплакваме, че мъжете калпави и несамостоятелни, че нерешителни, че лепнати към мамини фусти до сенилна възраст, че това, че онова... хем от всичките ми дружки-мъжки майки няма ни една, която да не прави точно същото: да отглежда и оформя насила безпомощен дебил (с извинение за крайния израз)! А, има едно изключение, всъщност (и списва тук;) - колкото да потвърди правилото...
Увлякох бая се в приказки, извини... идеята ми беше: еманципиране и откъсване му е майката (че и бащата)! Успех ти желая в което.
| |
| |
| 
|
|
