Ми да, много ми е странно как шушукат за едни бабини приятели, че си продали апартамента, не дали нищо на дъщеря си, всичко за синчето, който пък профукал парите; или дори за сестрата на майка ми, дето на ушенце все получава повече от мама - а те самите са тръгнали по същия път.
Не мисля, че не ме уважават. Просто явно са свикнали, че приемам нещата по-тихо и сега, когато почнах да надигам глас, им е странно - защото в аналогични моменти на тези, когато брат ми получава, аз съм мълчала, не съм нахалствала или съм си оправяла нещата сама; пък и вече съм 'голямо момиче', работя и т.н. и да почна да се жалвам за материални липси, дори да имам предвид разглезването на брат ми... Не изглежда добре.
Не мога да не призная един голям грях от първи курс, когато наистина им изкарах през носа всичкото кротуване, докато аз, дъщерята на заможните, съм гледала 'бедните' ми съученици с повече и по-хубави неща от мен, посещаващи де що има частни уроци в града... но бързо се осъзнах и спрях да им вгорчавам живота, просто защото ми е кофти и знам, че светът не ми е длъжен. А сега няма такъв филм.

Втори шанс, разбиране и помощ без ограничения се дават само до навършване на пълнолетие.