Ах, исках още вчера да ти драсна... тук, в клубовете си имаме не един, а няколко, поне аз познавам няколко научни работници - физици- 2, биохимик-1 и един биомеханик... Познавам ги от години и наживо. Та единият от тях, работи в Института по биомеханика и по проекта за "Адронния колайдер" - ако някой не знае, България е една от 10-тте държави-участнички в създаването на проекта преди повече от 20г. и има изключително голямо участие във всичките му области. От сума години, работи в мазето на института, което е превърнал в лаботарория, където сам изработва някакви прототипи - ръчна работа с поялници и какви ли не мръсотии не му минават през ръцете, направо чисто физически труд... През големи периоди от време, докато течеше проекта за колайдера, не е имал никакво адекватно заплащане и заплати не е имало даже и се е налагало да работи, какво ли не - заварчик, монтьор, таксиметров шофьор, обаче страстта си е страст - от колектора не се отказва... Най-после дойде и признанието, голяма част от неговите прототипи на елементи на колектора са внедрени... Получиха се пари, спретнаха му огромен кабинет-зала на 3-тия етаж, с някакъв комп и екран - чудо невиждано по специална поръчка, със страхотно обзавеждане и какво мислиш... не излиза човека от мазето, дето почти сам си е оборудвал лабораторията, машинно масло ли е, какво е и разните му други реактиви ли е, какви боклуци, не му падат от ръцете... Ако го видиш, може да се изплашиш - слаб, изпосталял, рошав, небрежен... но само като те погледне, като ти заговори, като ти заобяснява на популярен език за това, което прави или да те попита, как вървят твоите работи, или се пошегува и имаш чувството, че си говориш с извънземен, т.е. такива хора просто не се срещат... има дума да го правят Директор на института... и дума не дава да се издума, иска си лабораторията, мръсотията, джаджите, дето не само измисля, но и измайсторява и изпитва и тва е... Учен-експериментатор от международна класа, блестящ интелект, работил и в престижни институти, обаче се връща все тук, в неговата си бърлога, така си нарича той лабораторията и дума не може да става за престиж, за неудобство, за суета...
|