В конкретния случай, който си посочила като илюстрация на темата, жената просто се глези, тъй като все още явно не й е станало толкова тясно около врата. Но изборът си е неин. (Само за едно имам известни възражения: думичката "слугиня" и глаголът "слугувам" винаги са били натоварени с малко снизходително- презрителен заряд, така че не е толкова странно, че хората, работещи или не това, не желаят да се чувстват или афишират като "слугини", тъй като е много по- различно да се грижиш за себе си и за дома си и това да обслужваш някого другиго, съобразявайки се с неговите желания, вкусове, капризи вероятно и т.н. Както и да е...)
Популярното клише твърди, че срамна работа няма и е логично, тъй като явно всички човешки дейности са необходими на хората, след като съществуват. Най- вече е срамно да не се справяш добре с работата си, каквато и да е тя, защото умението в някаква област и способността да правиш виртуозно нещо наглед простичко, са достойни за уважение и възхита.
Срамна може да бъде работа, която не е приета добре, тъй като е в разрез със закона или някакви морални норми, даже и те да са в някакъв смисъл лицемерни, но не виждам как една жена може да се гордее с професията си на проститутка, все пак. И, каквото и да си говорим тук, в общи линии превземките на нашето сбъркано общество се преповтарят в някаква степен от консерватизма в други общества по света, в които да прекрачиш от една социална група в друга ( а социалната ти група определят твоят образователен ценз, професионален статус, разбирай и финансов, и понякога произход) съвсем не е проста работа, понякога- даже невъзможна.
Тоест, много простичко, човешко и справедливо е да се твърди, че срамна работа няма, но това че някои хора се притесняват от своята, не се дължи винаги единствено на собствените им предразсъдъци, а на тези и на обществото, което продължава да оценява "по дрехите", а ако не си богат, цинично ти заявява: "е, нали си умен- що си беден тогава".
Надявам се, разбираш гледната ми точка.
А и е разбираемо, че човек с високо образование и умения, но оказал се по някакъв начин извън професионалната си сфера по време на бурните преобразувания у нас, неуспял поради липса на конвертируема днес предприемчивост да се реализира в нещо друго и поради възраст, да речем, не особено конкурентен, не би се гордял особено с това, че днес е шофьор на такси или продава зеленчуци на пазара. Тази дискусия тук ме подсеща за много такива хора, за които съм чувала- възрастни, успешни довчера и със сгромолясли се съдби днес...Каквото и да си говорим, у много такива хора ще има и неудобство от дереджето им, и неудовлетвореност.
|