а на мен ми се струва, че мнооого рядко се срещат мъже, които наистина дълбоко да обичат жените си. Дори тези, дето се правят на най големите кавалери и много се големеят колко си обичат и уважават жените ми изглеждат най измислени и фалшиви. Определено предпочитам мъж, който не държи толкова на външна изява на нещо, дето много съмнително дали изобщо съществува, а любовта му се усеща точно по дребните и недемостративни жестове, които дори нямат ефект на жестове, не се изтъкват по никакъв начин и той самият дори не държи да бъдат забелязани и оценени специално. Не обичам мъже, които парадират с това, което правят за друг.
Искам понякога да усещам, че прави нещо за мен само за да ми направи кеф, а не защото се чувства длъжен, защото се е почувствал гузен от нещо или нещо подобно и сега айде трябва от кумова срама и едва ли не насила и с досада да направи и той нещо за мен. Той иначе като реши да прави нещо винаги го прави перфектно, насилва да е в съответното настроение, което се очаква от него и всичко да бъде както трябва и да си изкараме добре. Но аз все имам чувство, че ги прави тези неща по задължение или от съжаление към мен, а не от обич. И то е защото винаги намирам връзката между проявения жест и друго събитие. Примерно ако ме покани да излезем някъде (което си е вид жертва все пак защото обикновено е през работно време когато децата са на детска и можем да сме сами, понеже е проблемно допълнителното организиране по гледането на децата) винаги преди това е излизал с някой приятел, за който също е жертвал работното си време, а освен това и вечерта му е посветил, през което време на неговото забавление, аз вкъщи сама съм истерясвала и съм се борила с мечки. Затова си мисля, че той си мисли, че аз виждам че отделя от времето си за приятели, а за мен все няма и той се чувства длъжен и за мен да отдели. Е такива неща от сорта ме дразнят, все едно трябва да си купя всеки нормален жест по някакъв начин или да ми се случи едва ли не нещо лошо за да демонстрира конкретно някакво човешко отношение към мен.
И др неща има ама мисля че е ясна посоката на мислите ми.
Но като се замисля май почти не съм попадала на мъже, които наистина усещам, че ме обичат. Все си имам някакво чувство, че са с мен поради други причини (обикновено креватни)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите