Аз не написах, че всички детайли трябва да се обсъждат. А важните неща, основните. Детайлите идват после като подправка. А ако имате затруднения в комуникацията, това само ще се влошава с времето. Тоест ти ще страдаш най-вече. Той няма да страда пряко от това, но ще страда непряко (кривото ти и кисело настроение). Аз се радвам, че с моя мъж винаги мога да обсъждам важните неща (важните ни неща се припокриват почти напълно), макар че и той не обича да се впуска в разсъждения за хипотетично бъдеще, а за по-реалистично такова. Например не мисли какво ще правим като се пенсионираме един ден, но мисли за следващите 15-20 години. Е, не в кой знае какви подробности, но очертава основните линии, а цветовете оставя или на моето въображение, или на "както дойде тогава". Хубаво е да имаме посока и цел, която да е обща и за двамата и да работим по постигането й. И двамата не живеем само тук и сега. Дори и мъжът ти да има черти, които не ти харесват (то всеки човек има такива, ти също имаш за него), има други, които ти харесват достатъчно, за да сте още заедно.

Do what works or do what's right?