хубаво си го написала това за 'халосването с една гьостерица любов", на мен ми се случи 2 пъти. За жалост тази ми метаморфоза не беше достатъчна за другите, които я предизвикаха. Най-накрая нямаш желание и сила да си изтеглиш собствената аура и установяваш, че така ти е добре. И с него не ти се налага да правиш компромиси с егоизма си, с егото си и поне с голяма част от навиците си. И ми е било хубаво ....

Само дето и в двата случая се оказах в един момент сама - докато аурата ми уж беше слята, засвяткала, а аз - безкрайно компромисна, защото се бях прилепила, отсреща си бяха тръгнали. Или решили, че не им е изгодно. Оглеждаш се, търсиш грешката в себе си, но ... само разбираш, че явно човека просто не те е обичал толкова, колкото ти - него

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите