|
Често чета тук, но напоследък не пиша,
обаче сега ти ме провокира, защото виждам много общо между мен, каквато бях, и теб. И аз си мислех, че мъжете ме отхвърлят, защото съм прекалено добре справяща се, борбена, с "особен" характер и прочее глупости - особено след като голямата ми любов се превърна в голямата ми катастрофа, и наистина вярвах, че вече нямам сили да продължа напред...
После обаче осъзнах, че проблемът е в мен, но не в качествата и в личността ми, а в това, че аз самата, дълбоко в себе си не се приемам, не мога да се отърся от чувството, че нещо не ми е наред, че не съм "класически" женствена, не вярвам, че заслужавам любов, щастие и т.н. И при това положение беше нормално да привличам мъже, които да не ме приемат и да ме нараняват. Слава богу, някак успях да си простя (за какво ли?! - най-вече за това, че не влизам в разни клишета), преосмислих живота си и се приех. Интересното е, че когато това се случи, моят мъж веднага се появи, но аз не го разпознах веднага, защото дотогава не забелязвах точно такива като него. Ами да - мъже, които биха се гордяли с постиженията ми, с ума ми, с познанията ми, които ще поседят до леглото ми, и ще ми кажат, че ме обичат, когато съм болна, срината психически и в ужасен вид, които биха се погрижили за дома и децата, когато имам неотложна работа... такива до тогава не ми бяха влизали в "сметките".
И не го слушай Ламби, дето обяснява, че в динамичният ти живот, и в умението ти да се правяш сама е проблема - има достатъчно много мъже, които живеят още по-динамично и биха били щастливи да имат достойна партньорка. Вярно, че да си "осигурен" е необходимо, но съвсем не е достатъчно - можеш да се бориш и за обществено признание и авторитет...въобще, има хора, които са доста над битовизмите и пр. елементарности.
Материалните неща имат значение, но не са най-важното - най-важна е любовта, която даваме на хората около нас, и точно тя дава пълнота и стойност на живота ни... Така че - влюби се първо в себе си, и си позволи да бъдеш щастлива и удовлетворена. Ти си огън - момиче и заслужаваш най-хубавото от живота - просто му дай шанс да ти се случи!
п.п. Целия този пост не бих го написала, ако усещах, че си спокойна и доволна от живота, който имаш в момента. Разбира се, няма нищо лошо в решението да си сама - то дори е много необходимо на един етап, но не е краят. Успех!
Ветрилото, върху което пишех стихове,
се прокъса
в залеза на лятото.
|
Re: Майчината любов [re: LadyMorgana]
