Дотук показваш, че си ограничена, задръстена провинциалистка с манталитет от началото на 20 век!

Аз примерно не обичам да обсъждам книги и филми. Нито пък гледам и чета худ литература.

Отделно, тъй като пишеш навсякъде по Дир-а, определено създаваш впечатление на раздразнена, незадоволена, недо...на ...

Ето, какво открих само в две твои теми, не ми се мисли ако надникна в повече:

Е това е гадното, да знаеш, че жена ти има нужда от теб и въпреки всичко да не ти пука, защото желанието да си задоволиш собствения кеф е много по голямо. Ама нещо взе да не ме устройват милите му комплименти в такива моменти, не ми изглежда правилно един човек да се забавлява с ясното съзнание, че жена му през това време се гърчи.

Давах му всичко, от което има нужда много често за моя сметка. Ама ми писна все аз да давам, а той да получава и да приема всичко за даденост, за която няма нужда и пръста да си мръдне. Тази моя глупост продължи дълги години и явно е решил, че ще е завинаги. Ама на мен ми писна. Сега ще му се наложи да почне да дава ако иска да получава. Аз съм готова ако видя дори най малката положителна промяна в него да стана жената мечта. Но ако продължава по този начин ще ми убие и последните остатъци от желание за съвместен живот. То всеки си има предел

А в къщи като дойде си слага намръщената маска и мълчи като гъз. Всеки мой опит за разговор го прекратява в зародиш, без значение какво кажа. Като не може да търпи жените с женските им специфики за кво се е женил . Аз не мога да се престувам, че си хубаво от това негово отношение, а той иска усмихната жена готова да го обслужва всяка секунда. Не съм робот който да програмира както си иска

Децата ги е напраил, ама сега требе и да ги отгледа, щото иначе няма гаранция да продължи рода. Или аз ще ги гледам, а той ще ми осигури условията, или ще му ги връча сам да си ги гледа и да си продължава рода как знае

То това и е идеята, той мен като ме пренебрегва нормално е и аз да почна по същия начин. Но това не е пътят към запазване на връзката, а по скоро към разрушаването и.
Разбира се, че съм се вкопчила в него, нали ми е съпруг, моя половинка, едно цяло сме... Така би трябвало да бъде според брачния обет. Но реално не е. Той от мен само иска, а не дава нищо. Къде дават така



1. Мъж се държи гадно и студено с жена си, не и обръща никакво внимание, квото и да каже го пропуска покрай ушите си, понеже не очаква да каже нищо умно. Никога не се интересува от нея как се чувства, от какво има нужда. Защо се държи така, изпитва ли изобщо нещо към нея?

2. Но същевременно иска секс контакт с нея и когато е решил че го иска е в състояние да е много мил предния един час, ама съвсем друг човек. Така докато не си получи дажбата. На др ден си е същия дръвник. Изобщо мил е само когато е решил, че днес трябва да си задоволи сексуалните нужди. Какво е това, нормално мъжко поведение ли е !!!!
Разтъкувайте ми тези отношения, има ли проблем според вас, какъв е или просто само на мен ми се струва, че има проблем, а пък от мъжка страна нещата да са си съвсем нормални.

Мен това положение не ме устройва. Iскам да си запазя брака, ама този начин не ми върши работа. Не мога да си легна с човек, който непрекъснато демонстрира неучвание към мен. Но изглежда на мъжете това не им пречи. как да постъпя хем да си запазя брака, хем да не ми се налага да спя с него насила, защото просто не мога да се отърся от спомените за гадното му отношение към мен. Дори не съм сигурна, че той осъзнава, че се държи гадно и колко много това ме наранява. Осъзнава ли, какво става според вас, светнете бедната душа


Той обаче на мен никога по никакъв начин не ми е показал загриженост или състрадание. Само като изпадна в нервна криза и се развикам се е случвало да ме изгони да спя, но го прави от загриженост към себе си, защото не може да ме понася да се карам, а не от загриженост за мен. Изобщо никога и при други случаи като съм болна или имам друг проблем не съм забелязала и капка съчувствие от негова страна. Нито заинтересованост как се чувствам, оправям ли се и т.н. Не изключвам възможността да изпитва съчувствие, което не показва, защото е научен да не си показва чувствата. Но въпреки всичко все по нещо би трябвало да проличи, че му пука за мен. А то по нищо не личи.

. След като дигнах наколко скандала за това, че не се интересува от мен и той взе да се интересува чат пат, задава заучени въпроси да отбива номера на заинтересован, а после дори не чува отговора. И като го знам това нещо и ме става яд, че си правя труда зорлям да накарам някой да му пука за мен. Явно не става, външна показност най много и това и постигнах. Ама за кво ми е. И сега си мисли сигурно, че и аз не знам кво искам, щото като ме пита нещо и аз усещам, че го прави не от истинска заинтересованост, а за да отбива номера и му отговарям Няма значение, Нищо интересно или Не ми се обяснява. Той ми уби желанието за всичко. Сам си е виновен. От тук натам да става кво ще. Ще се мъча да не ми пука поне да не си късам нервите. Не вярвам да успея де ама... кой знае... аз съм упорито добиче