То човек ако тръгне с Ако-та в един момент ще стигне до извода, че най добре да се обеси на първото дръвче и да се свърши с тревогите му.
Все пак.... нали това е целта на брака. Даже като се жениш сам обещаваш да бъдеш с този човек и в най тежките моменти и да се грижиш за него. Щом съм решила да направя тази стъпка значи, както казваш ти, съм си направила и тази сметка. Човек никога не знае какво ще му предложи бъдещето. Единственото, което можеш да направиш е да мислиш преди да се ожениш. След като си направил тази стъпка и си дал всичките там обещания е редно да си ги спазваш. Верно, че много мъже и жени забравят за всичко това когато им писне и най лесното е да си надигнат партакешите. Лично аз не смятам да постъпвам така.
Децата ми не са моя собственост. Моето задължение е да ги отгледам по най добрия за тях начин, а не просто да си притежавам. Искам най доброто за тях, и ако баща им може да им го даде нека да ги гледа. За сега още не се е научил, прави гафове като да ги изведе зимата навън с летни дрехи и на официално празненство по пижами. Ама сигурно е нормално за мъжете. Затова и по начало майките гледат децата, щото мъжете си не могат да вършат женската работа. Сигурно ще се възпротивя ако някой умник отсъди някой ден мъжът ми да ги гледа. Но борбата ми по скоро ще е да им се осигури нормално отглеждане от който може да го прави, ако са решили, че това не може да съм аз.
ОК. Приемам мнението че за теб съм сметкаджийка. В такъв случай думата сметкаджийка има много положителен смисъл

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите