|
Случайно влязох в този форум, случайно реших да погледна в тази тема...
Ще се опитам накратко... но някои мнения за осиновяването ме стреснаха малко.
Процедурата не е нито трудна, нито тромава, нито дълга. Вече са ти писали.
Свързана е с малко бюрокрация, но дотам.
В крайна сметка, поне това, все пак за човешки живот говорим, нормално е да има някаква макар и елементарна мярка за закрила на децата.
Съветват те да осиновиш по-голямо дете... Да, такова дете има по-малък шанс, вярно е. Но такова дете, ако не си подготвена за нещата, които те чакат после, може да се окаже сериозно предизвикателство и иска 300% отдаване за доста дълъг период.
Няма да пиша трактат, но съществува тъй нар. ефект на институцията или хоспитализъм. Много дефицити, но слава Богу, с внимание, грижа и обич, се наваксват.
За жалост, емоционалния дефицит е най-сложен, там понякога наваксване няма.
Просто, исках да знаеш. Осиновяването на по-голямо дете е доста тежка задача. Не, че няма справили се, де... но не тръгвай с идеалистични представи.
При по-малките деца последствията от престоя в институцията е значително по-малък.
Това го казвам и за теб, и заради децата, ако решиш да се насочиш натам.
А дете не можеш да избираш от 2003 година.
Социалните те проучват, подготвят доклад за теб и те вписват в Регъстъра на кандидат-осиновителите. В подобен Регистър се вписват и децата, подлежащи на пълно осиновяване.
На Съвет в Регионална Дирекция Социално Подпомагане се решава кое дете на кое семейство/сам да бъде предложено.
Ти имаш правото да откажеш или да подадеш молба за осиновяване.
Във всеки случай, само не тръгвай с идеята, че ще правиш добро. Или го искаш, или не. С всичките му хубави неща и не толкова хубави.
Опитах да съм кратка... но съм пристрастна, признавам. Желая ти разумно решение, взето със сърце!
А... и според мен, нищо ти няма да станеш майка на 44!
|
Re: Късното майчинство [re: copadevino]
