да приемем, че родиш здраво дете. На 46. Когато тръгне на училище, ти ще бъдеш на 53. Дали детето би се чувствало добре, бидейки заобиколено от съученици със значително по-млади родители, и то двама родители?... Дали няма да му се доплаква, когато го питат: "Това баба ти ли е?" Когато навърши 20-25, ти ще бъдеш на 66-71. Баба. Болести, старческо разглезване и магарешки инат. Вместо да се радва на младостта си, детето ти ще бъде ангажирано да се грижи за теб. И малко по-късно, вместо да усети твоята опора и помощ при гледането на собственото си дете, детето ти ще трябва да се разкъсва в грижи и главоболия между теб и своето семейство. И най-сетне, то вероятно (Божа работа!) ще остане без родител далеч по-рано, отколкото връстниците му.
Много рядко пиша тук, но не мога да подмина без коментар този постинг. Възможно е да има завършени егоистчета, които да мислят подобни неща по отношение на по-възрастните си родители, но ми се иска да мисля, че няма....
Интересно, майка ми ме е родила на 45, баща ми е бил тогава на 47. Никога не съм си мислела дори, че родителите ми са по-възрастни от другите или това да ме е притеснявало. Питали са ме: това дядо (баба) ти ли е? Отговаряла съм: не, това е баща ми (майка ми). И съм го казвала с гордост, защото съм се гордяла с родителите си. Не съм си мислела дори да ми е тъжно или нещо друго. Дори не съм ги виждала като по-възрастни, изглеждаха ми като всички останали. Родителите ми ми обръщаха внимание много повече отколкото голямата част от "младите" родители, които често оставяха децата си да ги гледат баби и дядовци. А за детето има значение да го гледат родителите му, независимо млади или стари.
И се радвам достатъчно на младостта си, защото родителите ми не ме карат да се занимавам с проблемите си, искат да са самостоятелни доколкото и докогато могат. Не ме карат не защото нямат проблеми обаче, а защото такива са им манталитетът и възпитанието. И ми гледат детето, за разлика от другата двойка баба и дядо, които ходят на работа. А това за магарешкия инат и желанието да си център на внимание, това за болестите и осиротяването - изобщо тези неща далече не са фактор единствено на възрастта. Хахаха, де да бяха.
Ако разсъждавам като дете от твоя постинг, излиза, че след като родителите са ме създали, отгледали, възпитали, изучили, аз вместо да съм благодарна за всички това трябва да почна да мрънкам и да се жалвам, че не били по-млади, че да ми помагат повече. Ха!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите