Взимам уроци по европейско (културно) шофиране на БГ територия. Това в кръга на шегата, но доста научих за шоферите по Европа - северозападната и то в някои конкретни нейни райони. (от разкази)

Тия прелитащите и аз много ги мразя, ама толкова, че ако имах нерви щях и аз като теб да правя. Ама нерви нямам и не е дебилно каквото правиш. Аз чух за случай ТИР как изпреварва друг ТИР 15 километра. Тъй че има още да се вдебиляваш :-)

Вчера се изкефих - прибираме се с мъж ми и завиваме към квартала в една еднопосочна улица. Срещу нас някакъв камион излизащ от строителен обект - насреща ни. Разминава се с жигула, на която стори път. В мига, в който се размина с баба ти Жужа, тръгна срещу нас. Ние с угасен двигател и някои реплики на място, без да му бързаме, вкарахме кривия в правия път - на заден ход, по тясната уличка и така 200 метра.

Така им се пада.

Честно казано последните 3 седмици ми е страшно да шофирам. Не съм имала никога липса на увереност и реакции, изтърпях здраво рендосване навръщане от Варна, ама аз си бях за таковане... Не че страх лозе пази, ама си замина мой много близък приятел - ей тъй, на пътя.

От месец и половина почти не шофирам в София. Не ми се ще и тва е. Даже колата е на паргинг оставена и се прибрах у нас с такси.

Кошмар е по пътищата. За 3 седмици изминах над 2000 километра и ми стига за до края на годината.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите