|
|
| Тема |
 BG реалност |
|
| Автор |
Cтaниcлaв! (Ачмонек) |
|
| Публикувано | 12.07.08 11:03 |
|
|
|
Дори не можах да реша каква точно иконка да сложа срещу темата - да се смея ли, да плача ли, да се муся ли. И напрая просто реших да не слага нищо - един вид безмълвен
Значи, решавам вчера да закарам сестра ми и децата на море. Пълним колата с багаж, бензин почти догоре и тръгваме. Пътищата бяха спокони - все пак беше петък сутрин към 6.30-7. Караме си, караме.. Подминаваме Ст.Загора и наближаваме Нова Загора с идеята да седнем и да пийнем нещо. В този момент виждам някакво страшно задръстване и от двете страни. Първата мисъл - тук някой зверски се е размазал
Тц, няма такова нещо. С моя поглед на 7 годишен сокол забелязвам в далечината военна полиция и включена светлинна сигнализация - сирени дИмяк Това, което видях, със сигурност няма да забравя цял живот. Освен това, ако някой ми го беше казал, щях да го обвиня в нелепо шегаджийство. И... Виждам един военен ЗИЛ (мисля че беше) дърпа... ... стар изстребител. Забележете - не го е качил на платформа или някак друго яче, а с въже В самолета седнал един пилот и управлява Смееех Толкова ли скъпо беше да се качи на платформа, да се закара и да не се спъва движението? На мен ми беше горе-долу все тая, защото не бях след самолета За другите не знам...
Отиваме на Влас. Оставям всички - багаж-магаж, хапнам, малко поспах и обратно към Пловдив. Викам си - сега ще направя живота си малко екстремален - ще се върна до родния град с влак. Отивам на спирката на Влас, за да взема автобус до Сл.Бряг, а от там до Бургас - все пак гоня влак в 21.55 Дойде един автобус, взеха ми 1 лев (нормално). Криво-ляво стигнах до гетото Сл.Бряг. Изсипват ме на автогарата, виждам къде е билетния център, виждам и опашката от 10 човека. Но нали трябва да купя билет.. След 20 мин чакане идва и моя ред, за да разбера, че билет се купува в автобуса
Както и да е. Дойде и другия рейс. Качих се. На въпроса за колко време ще стигнем до Бургас (вече беше 20.40), получавам отговор - Ами, когато стигнем . Тръгваме. В Слънчев бряг спирахме поне на 7 места. Като сви на колелото между Слънчев бряг и Несебър - сви ми се на топка стомахчето И там на 2 места спирахме. След Ахелой забихме към Каблешково Това вече беше вРЪхтЪТ. За мое голямо щастие пристигнах на бургаската гара в 21.40 Дотук добре..
Отивам на перона и започвам да си търся първата класа купе, съответно се оглеждам на някакъв лачен вагон. Няма бате такова нящу. Цялата композиция беше синоним на мизерия Влизам си във вагона - мирише на кенеф. Всичко вехто и умряло. И това първа класа. Мога да допусна какво е било във втората класа
Извод: Никога повече НИТО с автобус, НИТО с влак. На колата един теглич, платформата, мАторя и с мАторя обратно към Пловдив, да еба
| |
| |
| 
|
|
