То всичко казано вече, язък че чак днес остана време да изчета част от заглавията. Ясно е, че свободата е в главите ни (а не в масовата, средностатистическа култура - която споменаваш във водещия постинг), че при взимането на решение не е изключен сблъсък с тази култура (факторът страх), че е добре решенията да са осмислени (да знаеш какво искаш); аз бих добавил мъничко - че "искам" и "успех" (едно и също) не са толкоз лесни, колкото изглеждат на пръв поглед, трудничко е да разбереш себе си (мотивацията си) - много по-лесно става в диалог и при съпоставяне на ценности, но за добро или зло последното решение всеки взима сам. То пък едно решение... в смисъл, че при всичката сложнотия - след някоя и друга петилетка пак се променяш, пак си ЧНЧ (Чисто Нов Човек, зевзеците го четат и като Чукни Нещо Чуждо). Винаги има нещо неясно и за тебе си, и за околните, което си остава недокрай споделено.

Но-о... ролята на мъжете не се изясни. Някаква сексистка нишка ми остана като общо впечатление (от "женските" постинги). Та и аз да кажа нещо.

Значи, малко са мъжете, мислещи в категории "жените са такива". Едно са майтапите, а друго - истинската тръпка. Едно е да декларираш, друго е да го кажеш насаме със себе си.

Малко са мъжете, започнали връзка с цел - бебе. Всъщност, не познавам такива. Не са много и тези, които започват връзка въобще с някаква цел (извън секса, ако това е цел).
Не мисля, че и мнозина виждат в жените самки, търсещи бащи.

Родилните женски болки - съпреживяването не е за подценяване.

Болезнен цикъл, мъжете не обичат да виждат болка и гледат да ги няма: абсурдно е. Всъщност никой не обича болката (нали не става въпрос за садо-мазо); но е абсурдна тезата "гледат да ги няма наоколо". Напротив.

Неудобствата на майката - дискутира се много, темата не се пренебрегва на всички възможни нива (като се започне от семейството и приятелите и се свърши, да речем, в парламента. Повече преди избори, разбира се...).

Повечето мъже не просто "се кефят на децата си, вечер и за малко". Таткото не просто "помага", той участва.

За повечето мъже, след раждането ("ние" родихме) жената е по-човек, по-индивид, по-жена, по-любовница, по-професионалист. По-по-най.

"Няма я дори любовта на партньора ми" - просто не е така, не и заради детето или физическите промени. Напротив: заради чудото се появява идеализация на майката, обичаме коремчето и циците. Щото са си "наш'те" коремче и цици.

Забавна, усмихната, ведра, фреш, секси: off-topic.

Приятелите: стават повече.

"Неговият живот си остава почти непокътнат след раждането" - напротив, неговият живот започва да се дели на "преди" и "след". Променя се тотално. И завинаги!

Впрочем, бащината любов е от тези, които се случват постепенно, може би за около 3-7 месеца след раждането. Дали ще приемете уверенията ми, че (в юношески стил) бих понесъл всичко заради децата? Метафорично: децата, проходили по-късно, са по-стабилни.
============

Но в майчинството си има елемент на саможертва. Няма какво да се лъжем: професионалното развитие изостава (средно с по 2-3 години, понякога непоправимо, зависи от професията. Литературата и пазарът са твърде динамични). Успехът обаче е в главите ни, тъй като и свободата е там...