и за това което си постигнала Звучи чудесно и дано се и запази така.
Знаеш ли, най смешното е че темата за феминизма ме дразни и мен.
Хората са си хора. Мъже, жени...Какво значение има?
Не сме еднакви. Не е и нужно. Аз нямам намерение да се правя на мъж. Нито пък искам някакво преференциално отношение, защото съм жена.
Но се вбесявам, ако развитието ми (било то лично или професионално) бъде възпрепятствано, защото съм родена с вагина вместо с пенис. Това е дискриминация. А аз не понясям дискриминацията във всичките и форми, без значение дали е на полова, възрастова, национална или религиозна основа. Особено се вкисвам, когато някой се опита да дискриминира менИ ако се опиташ де ме убедиш, че в обществото ни не се срещат подобни явления, просто няма да ти повярвам.
Това което искам е да бъда оставена да живея живота си, без да се налага да се боря за нещо двойно повече, защото съм
а жена
б цветнокожа
в чужденец
г над или под определена възрастова граница. Да продължавам ли да изброявам..?
Не ме разбирай погрешно, аз не съм анархията в човешки облик.
Имам семейство, което за мен е над всичко на този свят. В много отношения съм дори традиционалист.
Но отказвам да позволя ЖИВОТА МИ (моя собствен, личен и абсолютно персонален живот) да се подчинява на обществени стереотипи.
Отказвам да приема, че ролята ми е да се омъжа и да създам поколение. Преди да съм навършила 30 да речем. Или преди да съм вътрешно готова за това, просто защото така е прието. Пък майната му дали аз съм абсолютно нестабилна било то психически, емоционално или финансово.
А специално във връзка с раждането на деца АЗ не съм готова.
Да ме прощават всички но няма да тръгна да раждам без да съм убедена, че мога да осигуря на детето си всичко от което считам че то има нужда.
Семейство. Сигурност. Дом. Уют. Любов. Смях. Топлина. Свобода. Близост.
И още един куп други работи, които в момента не мога да осигуря. Не мога да осигуря сама. Без подрепа от партньора ми. Защото в крайна сметка, любовта си е любов, но с нея не можеш да си платиш сметките. А никой не ти гарантира, че човека до теб ще е с теб за винаги.
Да, отказвам да приема, че имам избор до 40... и после духам супата.
Както отказвам да се напъхам в системата. Както отказвам да жертвам моето аз, заради очакванията или изискванията или претенциите или критиките или каквото там ти дойде на ум на някое лице Х.
Мисля, че въпроса е по скоро принципен... И опира най вече до факта как аз дефинирам за себе си понятията като щастие, принципи, свобода, избор и прочие. И дали тази дефиниция се припокрива, различава или доближава до твоята. И дали можем или не да намерин някакъв общ език.
Бтв...внимавай, когато кажеш следващия път на някого, че го разбираш напълно. Как можеш да си сигурна в това?

Живея за щастието. Тук. Сега.