Моментното ми самоусъмняване ме доведе до граничната ситуация мислене, което от своя страна допринесе за моята физиологическа неблагоразположеност, тъй като за известен темпорален отсег лиших от никотин тленната си същност и това я доведе до нервност, която от своя страна не можа да бъде сломена и ме потикна към зов за помощ, проявявайки се като абсолютно моментен емоционален изблик, който ме разкри като пенкелер. Благодаря(за смисъла). Но без да се обиждаш, ще го подаря на друг. Аз моя не ща да го намирам, просто се интересувам къде да го търся, така че достойно да разкрасявам обстоятелствата по точка първа(за информация виж първия отговор на моята пресилено казано тема).


Елементарно, драги ми Уотсън!