ИНТРО:задава се тежко бреме за вашия клуб, т.е. Аз; реших да се включа - и ето -включ! Този клуб изведнъж, за една нощ, ми се превърна в любим.
ТЕМА:Много обичам да обяснявам. От сутрин до вечер ми дай да обяснявам. В дир.бг много обяснявам: как да си охладим процесора, да си свържем модема, да настроим Windows, какво е фантазия, безкрайност, съвест, къде да си купим цокли за лампи, как да разберем защо хората взимат наркотици, защо да слушаме музика, защо Janis Joplin е велика, защо сме изкривени, за какво служи математиката, как се общува в Интернет, защо теорията на Галоа се прилага, защо знам текстовете на любимите си песни, защо гравитацията не е свързана с инерцията, защо харесвам 60-те, защо пиша по нощите, защо не трябва да псуваме Лили Иванова, защо да НЕ четем вестник "Шок", защо е излишен клуб Лайка, защо...(бла, бла, бла...)
И мога да давам отговори на въпроси, започващи с "Как да...?" или "Защо...
едикво си?"или "Какво е...(има ли значение)?" (това май го разбрахте вече)
И така,обяснявайки обширно, кви ли не страни на живота, леко започна да ми се забавя превключването между темите. И в тези паузи на превключване започна да ми се избистря въпроса "Къде е смисъла?"
И тук (лирическа пауза) - нямам отговор. Нямам. Къде е смисъла във всичко което правим. Във живота ни.
Къде?
Сега сте вие... (хак да ви е като мислите толкова добре)
Елементарно, драги ми Уотсън!Редактирано от jj на 19.12.01 05:20.
|