"Не съм съгласен, че аз (да кажем скептиците) трябва да показват че нещо го няма или не знам защо се случва."
Неможе да критикуваш някого, когато нямаш информация. А на мен ми е интересно, защото такива като теб имате критика към методологиите в Климатологията, а не в методологиите във Физика на високите енергии например? Защо нямате критика към методологиите в Квантовата електроника, или Генетиката? Защо точно имате критика към методологиите в Климатологията?
Аз знам защо. Причината не е в това, че критикарите скептици са особенно компетентни. Все пак да критикуваш методологиите във Физика на високите енергии изисква много яко учене, а повечето скептици незнаят разликата между ляво и дясно неутрино, незнаят какво е Далиц-плот, изобщо не разбират, какво е напречно сечение на ядрен процес, и т.н. Това са търде сложни неща за главата на един скептик от отбора на анти-затоплистите.
Освен това, Физика на високите енергии не е толкова популярана. Стана такава покрай ЦЕРН, но хората така и масово неразбират, какво е ЦЕРН, с какво ще се занимава, въобще това са едни много по-сложни теми за разговор. Затова, скептици там няма.
Климатологията от своя страна е много по-популярна и по-лесна за схващане наука. Дори и лаик е виждал облак. Но лаикът не е виждал неутрино, няма как да си го представи, и за да разбере нещо за него трябва яко учене. Но за облаците, лаика знае, защото вижда облаци всеки ден. Вижда дъжд, жеги, и т.н. Това прави Климатологията по-популярна и лесно обозрима за много хора, а оттам и появата на много критици (скептици).
Ето например теб. Ти използваш някакви знания по математика и статистика, които използваш някъде другаде, и на основа на тях си мислиш, че може да разбираш дълбоко Климата. Това неможеш да го направиш във Физика на високите енергии, защото там липсата ти на познания ще лъсне веднага. Но в Климатологията си дъ бест, и считаш, че всичко знаеш, всичко си изчел, и нищо неможе да ти се опре.
Аз нямам нищо против това някой да взима на сериозно науката, чрез критика. Дразни ме момента, когато някой гледа на себе си твърде сериозно. Това няма нищо общо с науката.
Имам един приятел, който е много религиозен. От една страна е религиозен, отдруга страна е инженер, и решил чошвека, че познанията му са достатъчни, за да критикува неща като Големия Взрив, Физика на високите енергии, звездите, и т.н. Човекът си прави разни аналогии и си вярва в тях. Само че, за човек който е врял и кипял в тези среди, който е учил, завършил, и се е занимавал с тези проблеми, подобен инженер изглежда смешен, защото лиспите на знания направо зеят. Да, той е инеженерче, но незнае бъкел от Квантова механика. Хем незнае Квантова механика хем спори с някой, който я знае.
Това е смешното и ироничното в случая.
Същото забелязвам и при теб. Имаш знания, но те имат граници, и не винаги това е достатъчно за да разбереш, какво ти говори някой. В момента, в който той излезне извън рамките на твоите знания, ти лъсваш като лаик. В този случай, не е нужно да ти се дават аргументи. Просто трябва да четеш повече, за да си в час, и чак след това, някой е длъжен да ти дава аргументи.
И така, като споменаваш теория, и имаш съмнения към нея, поне се постарай да я изучиш в детайли, да изучиш всички нейни аспекти, а не само отделни фрагменти. След това критикувай. Ако не го направиш, може да задаваш много въпроси, но никой няма да ти обърне подобаващо внимание.
"Dinosaurs never saw what hit them"<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от DeltaVpn на 05.02.10 00:03.</EM></FONT></P>Редактирано от DeltaVpn на 05.02.10 00:05.
|