Тази вечер Луис реди пасианси дълго след полунощ.
Точно когато отново подреждаше картите върху масата, дочу отварянето на задната врата.
„Каквото посееш, това ще пожънеш и то си е вечно твое“ — помисли си Луис Крийд.
Дочу приближаването на бавни, скърцащи стъпки, но не се обърна. Очите му останаха вперени в картите. Видя дама пика и я покри с ръка.
Стъпките спряха точно зад него.
Тишина.
Ледена ръка докосна рамото на Луис. Гласът на Рейчъл бе дрезгав като че гърлото й беше пълно с пръст.
— Скъпи — каза тя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите