Сега пък с друг ник ли се появи бе НеВрачанино!
Пак ли ще пренаписваш историята.
Безграничната завист към Враца и врачани не спира да те тресе, а?
Каквито и исторически сведения да вадиш, Враца ВИНАГИ ще си остане градът на Ботев и врачани ВИНАГИ ще се гордеят с това и ще носят ботевския дух навсякъде.
Проумей го това и си намери по-интересни занимания, там където си.

Ето ИСТИНСКАТА история за Ботев и боят при Врачанския Балкан.

Боят във Врачанския балкан
Привечер на 19 /31/ май четниците напуснали Веслец и продължили похода си към Врачанския балкан. Започнали да се изкачват по стръмната пътека, западно от с. Паволче. След тежък, измерителен поход четата стигнала местността Курдовица и спряла на почивка при първата кошара на овчаря Димитър Мазната от Враца. Наблизо пасели стадата на Черепишкия манастир. Овчарите донесли хляб и сирене на четниците, които след това се отправили за Лесков дол и спрели за нощна почивка при Лесковото кладенче. Войновски - военния командир на четата, наредил да бъдат поставени стражи по околните върхове. Войводата с щаба и взводните командири се оттеглили на съвещание под западната стена на Качуля - каменистия гребен на Вола. Ботев поставил пред своите съветници въпроса за по-нататъшната съдба на четата. Съмвало, когато наблюдателните постове съобщили, че от всички страни към Лесков дол настъпват турски войски, башибозук и черкези.

По заповед на Войновски четниците бързо напуснали Лесков дол. Войновски тръгва с авангард от около 30 четника, следван от Ботев с щаба.

Четата минала седловината между Вола и Царева ливада, слязла през Селището, покрай извора Избата и се изкачила на срещните върхове Камарата, Купена и Околчица. Ядрото на четата с войводата и щаба заело върха Камарата. Тук било и знамето носено от Димитър Стефанов - Казака.

Позицията на четата била добре избрана и в стратегическо отношение по-добра от тази на турците. Четниците на брой около 130 човека трябвало да бранят твърде дългия фронт от Камарата до Околчица като пестят оскъдните бойни припаси. Но въпреки това те, командирите им и войводата били с висок боен дух.

Турците заели позиция на Царева ливада и южните склонове на върха Вола. Тяхната позиция била по-неизгодна от тази на четата, но в замяна на това те имали редица преимущества: модерно оръжие, изобилни бойни припаси и две оръдия. При това численото надмощие било на страната на турците, само редовната турска войска била пет пъти повече от тази на Милин камък.

Боят пламнал към 10 часа преди обяд. Ботев командвал лявото крило, а Войновски дясното. Първи излезли в боя черкези и башибозуци, а скоро се намесила войската, обадили се и двете оръдия от Царева ливада. Огънят на турците бил насочен към десния фланг на четата. Четниците пестели куршумите и отговаряли само тогава, когато самонадеяните турци наближавали позицията на четата.

Боят продължил с неотслабваща сила през целия ден. От своите закрити сред камънаци и храсти позиции четниците отбивали нападенията на озверените турски пълчища и дивите орди на черкези и башибозуци. Духът на бойците бил бодър.

Привечер боят постепенно стихнал. Четниците облекчено отдъхнали.
Във вечерния здрач прозвучал гласът на бойна тръба. В лагера на турците свирили отбой. Неприятелят се оттеглил.

Ботев и съветниците от щаба заслизали бавно от югоизточния склон на Камарата към падината Йолковица. Групата спряла на почивка сред скалите на югоизточния склон на Камарата над Йолковица. Ботев седнал на камък под голяма шипка, а около него насядали членовете на щаба - Георги Апостолов, Перо Македонеца и Никола Обретенов. Войводата със своите най-близки съветници отново обсъждали въпроса какво да се прави. Пак се очертали двете мнения: едното на Перо - четата да продължи похода си към Южна България с надежда, че там борбата още продължава и другото на Ботев - четата да се изтегли на запад, по билото на балкана и мине в Сърбия.

В Южна България Априлското въстание било потушено две седмици преди четата да мине Дунава... Опитът на Враца и врачани да въстанат в помощ на Ботев бил осуетен... При това положение на нещата предложението на Ботев се явило едничкото разумно разрешение на въпроса.

Ботев станал да види где са момците. Стъпил върху камъка, изправен в цял ръст, обърнат с лице на изток, той впил поглед през Йолковица към Крушовишкия извор, където били мнозинството четници. В този миг гръмнала пушка, Ботев паднал смъртно ранен, ударен в гърдите от вражески куршум и издъхнал без да продума...

Настъпила зловеща тишина. Другарите стояли безмълвни и бледи пред мъртвото тяло на своя войвода с безпределна скръб в душите и сълзи на очите се простили те с Ботев, като го целунали за последен път.

Трупът на убития войвода покрили със зелени храсти и групата бързо се изтеглила да догони четата.

Над смълчаната Йолковица, забулена във вечерния здрач приютила в обятията си безжизненото тяло на легендарния войвода, легнала тъмна злокобна нощ...

На мястото, където е паднал убит Христо Ботев е поставен каменен блок с надпис:

" На великия Ботев
Изпълни се пророчеството твое жив си ти!"

20 май 1876 г.