oo! Mail - ИМА ЦЕНЗУРА – НЯМА ЦЕНЗУРА


Vдlkommen kung_choli@yahoo.se
[Logga ut, Mitt konto]

Datum: Sun, 6 Mar 2005 10:57:59 +0200
Frеn: acho21@mail.bg Lдgg till i adressboken
Till: kung_choli@yahoo.se


ИМА ЦЕНЗУРА – НЯМА ЦЕНЗУРА

Във връзка с последните педофилски скандали се заговори за педофилските Интернет сайтове. И разни държавни служители започнаха да ни обясняват как Интернетът бил свободен, как държавата нямала право да се намесва, как доставчиците нямали право да трият и други подобни глупости. Нека го кажем направо. Държавата не се намесва и доставчиците не трият когато става въпрос за печалбите на американски или европейски педофили. И как няма да е така, когато един виден педофил е съуправляващ в българското правителство и несменяем парламентарен балансьор през последните 15 години. Как педофилският бизнес няма да се ползва със закрила, когато напоследък ни учат, че бизнесът е всичко, а моралът може да върви по дяволите. Когато обаче в Интернет се появи издържан в морално отношение, но иначе критичен към управниците материал, тогава цензурата заработва светкавично.

В края на миналата година започнахме да разработваме електронен вариант на вестник “Съпротива”, спрял да излиза няколко месеца преди това. Службите реагираха чевръсто като допуснаха разсекретяването на свой агент, но спряха сайта tangra.org. После започнаха гнусна клеветническа капания, на която бяхме длъжни да реагираме. Достъп до стария сайт нямахме, а по заповед на НСС на мен ми спряха Интернета вкъщи, анулираха ме като потребител. Поставяха най-различни пречки пред опитите да кажем истината. Тогава ми хрумна нещо безотказно.

Посетителите на Интернет форумите познават името на Стефан Чолаков, българин, емигрант в Швеция. Пратих му материалите, които трябваше да бъдат разпространени с увереността, че тези материали ще бъдат разпространени по всички възможни и невъзможни места в Мрежата. Отначало точно това се получи. Малко по-късно обаче Чолаков ми се обади с оплакването, че препечатките са изтрити отвсякъде. Нещо повече, след като внесъл моите писания, цензорите в свободното от цензура виртуално пространство му забранили достъпа и на него. “Та каква стана тя? Цветомирчо Йолов го пазят да не се оцапа името му в дискусиите. Твоето име също го пазят да не се появи като обвинител. Моето име също го пазят да не се появи като разпространител, а може би да не си правя реклама покрай вас. Някой ни пази и тримата.”

Да се върнем малко назад. Помните ли одисеята с обезглавените български заложници в Ирак? Тогава терористите сипеха своите обвинения от базиран в САЩ Интернет сайт. Американците ни увериха, че не могли да нарушат свободата на словото и да разкрият самоличността на убийците. Тогава даже американският посланик в София Джеймс Пардю се превърна в бранител на свободното слово. Какво излиза? Като се заговори за спиране на педофилските сайтове и за пресичане на педофилския порнобизнес, почват дискусии. Когато се поиска разкриване на брутални убийци ни сервират същите фалшиви като царкирова ракия аргументи. Ах, демокрацията! Ах, цензурата! Ах, свободата на словото! Когато обаче се появи нещо критично за управляващите демокрадци, за управниците-убийци и терористи, за лъжата и измамата, издигнати в ранг на държавна политика, тогава дискусиите секват. Държавната машина се задейства и без всякакво обяснение неудобните теми изчезват моментално от свободното от цензура Интернет пространство. Ама закони, ама свобода на мненията – такива глезотии няма. Мерките са твърди, безкомпромисни и не подлежат на обжалване. Такива са голите факти. Свобода има, но не за всички. Удобен ли си – имаш свобода. Неудобен ли си – свободата ти се отнема. В задачата се пита защо критиците на режима, защитниците на българската нация се оказаха по-неудобни и по-преследвани от педофилите и терористите.

Генерал-лейтенант Бойко Борисов каза нещо във връзка с Интернет. Той явно разчиташе, че хората ще повярват на думите му. Ние обаче не вярваме. Има ли някой, на когото да не му е ясно защо не вярваме?

Ангел Грънчаров – Елтимир
6 март 2005

РАЗКОЛ И СЛУЖБИ

Както винаги преди избори, така и сега активно се действа по внасяне на разкол между националистическите и родолюбиви организации в България. Както преди, така и сега този разкол се ръководи и координира от Службите.
Трябва правилно да ме разберете, иначе нищо няма да разберете. Службите са нужни и полезни. Всяка държава има нужда от Служби. Само че от Служби, които се грижат за безопасността на държавата и народа. А не от чужда агентура, която ние издържаме със собствените си пари. В днешната американо-османска провинция, наричана по навик България, нещата са наопаки. Както впрочем всичко в тази бивша държава. Само помислете – на генерал Чобанов му съобщават, че негови служители вместо с превенция на тероризъм, се занимават с опити за предизвикване на терористични действия. Генералът мълчи. Още ли вярвате, че службите за сигурност наистина са служби за сигурност? Нека направим малка дисекция на положението.
Казвам “дисекция”, тъй като положението е мъртво. Държавата смърди на мърцина, обществото е умряло, икономиката ни едва мърда. Помним как полицията отказа да задържи цигани-убийци на българин в село Мечка, за да не предизвиква етническо напрежение. Държавната власт не се намесва и когато цигани пребиват полицаи. “Правозащитниците” /с изключение на сдружението Български човешки права/ открито заявяват, че защитават само и единствено правата на небългари. Със закон бе отнето правото на българите на медицинска помощ. От територията, която някога бе наша българите са прогонвани, като в същото време ускорено се извършва механичен внос на нежелани в техните страни представители на разни малцинства. По документи България се води все още жива, а всъщност вече е умряла. Същото се отнася до голяма част от българите – денационализирани, лумпенизирани, оскотени, деградирали. Само тук-там макар и рядко, се срещат и живи българи. Тези именно българи искат да възкресят България – държавата на българите. Къде по-умело, къде по-неумело някои от тях вече се опитват да го правят. И тогава се намесват Службите. Ръководените от чужди централи бивши наши специални служби.

С помощта на внедрени агенти бива внасян разкол между отделните организации. Хората биват настройвани един срещу друг. Насажда се чувство на непоносимост към другия националист, към другия родолюбец, към другия българин. Един доказан и честен патриот наскоро ми сподели в писмо: “Изглежда най-големият враг на българските националисти са други български националисти. Ако тръгна да правя нещо, впрочем, очаквам най-големите удари именно от хора, които се наричат "националисти".

Почвате ли да схващате? Представете си, че България е нападната от чужда войска. Българската армия почва да отбива атаката. Изведнъж някакъв командир на взвод, на батальон, на полк, на дивизия излиза и казва: “Само аз съм спасител на Отечеството и само аз имам право да го браня! Никой друг не бива да се сражава с нашествениците!” Естествено, че такъв командир би заминал директно в лудницата, ако преди това не го изправят пред стената. Само че нашите лъжеродолюбиви командирчета именно това правят и не само никой не им търси сметка, а някъде даже им ръкопляскат.
Нека отново уточня. Не че ние си нямаме кусури. Не че сме безгрешни. Съвършени хора няма. Но защо за Бога и по дяволите все кусури си търсим, а не виждаме какво става с родината ни? С народа ни. С нас самите. Защо вместо да потърсим слабите места на врага и да ударим, ние все помежду си се удряме? Защо когато видим недостатък у някой наш брат ние не се стремим да му помогнем той да отстрани този свой недостатък, а с всички сили се стремим да го закопаем? Да закопаем брата си!
Сега ще поискате да посоча примери, да назова имена. Няма да го направя. Ако ви е останал поне малко разсъдък в главите, вие сами ще разпознаете измамниците. Аз мога да ви посоча само враговете. Враг на българите е турският циганин /справка – в-к “Строго Секретно”/ Ахмед Доган. Враг на българите е циганинът Иван Костов. Враг на българите е субектът с неустановена етническа принадлежност Симеон Сакскобурггота. Враг на българите е всеки, който твърди, че българите в България трябва да имат по-малки права от представителите на другите етноси. Враг на българите е всеки, който работи за доунищожаването на малкото останало българско в “тая страна”. Това са вътрешните врагове и срещу тях ние трябва да бъдем безпощадни.
Съществуват и не по-малко опасните външни врагове. Международният мошенически фонд и Световната банда, които изсмукват живеца на съсипаната ни родина. Федералното правителство във Вашингтон, което предвижда да превърне България в експериментален военен полигон. Съседна Турция, която се стреми да откъсне части от българската територия и да ги анексира. Нещо повече, когато говорим за външни врагове, поне аз не мога да се сетя за един-единствен външен приятел на България и на българите. Даже Волжките и Кавказките ни братя – и те ни отрекоха.
Може би положението не е безнадеждно. Може би пак ще преодолеем опасността от затриване, пак ще отблъснем външните врагове, както много пъти досега сме ги отблъсквали. Но първо трябва да преодолеем вътрешния си разкол, да се съберем всички в юмрук и да нанесем своя удар. Лоши, добри, съвършени, несъвършени – това сме ние. От кожата си не можем да избягаме. Ако се борим, има риск да загинем. Но ако се оставим на чуждата милост – гибелта ни е сигурна. И сега единственият въпрос е: ще се съберем ли заедно и ще отпочнем ли нашата национално-освободителна борба? Затова стига сме се правили на велики. Нека всеки от нас нанесе своя удар срещ УГАСВАНЕ Българското огнище угасна. Българската държава престана да съществува. Държавата, позната под името България вече не е българска държава. Колонизираната от международния паразитен капитал територия е всичко друго, но не държава на българите. С България е свършено. Повече нищо не може да се направи.

С България можеше и да не е свършено, ако народът беше жив. Само че народът умря. Превърна се в стадо. Участта на стадото е да бъде стригано и клано. Българското стадо бе остригано, повече няма какво да се стриже от него. Предстои клането.
Властта е в ръцете на небългари, на чужди слуги и на врагове на всичко българско. В ръцете на небългари са и политическите партии. Няма нито една голяма политическа организация, която да е оглавявана от етнически българин. Специалните служби и дипломатическите представителства са пълни с агенти на чужди разузнавания. Това състояние на нещата не смущава никого. Полицията е инструктирана да защитава жертвите на престъпления само, ако те не са етнически българи. Законите се прилагат избирателно в зависимост от етническата принадлежност. В ръцете на чужденци преминава и българската земя. Какво ни остана? Остана ли ни изобщо нещо? Да вземем последния пример. На тържествата по случай Трети март ръководството на Националната полиция е забранила използването на знамена и други символи, разпалващи националистически настроения. Българската нация е лишена от възможността да използва свои национални символи по случай националния си празник. За каква нация и за какъв празник можем да говорим? Перифразирайки една известна мисъл мога да кажа: когато Нацията е няма, я няма!

Навсякъде, когато трябва да получим защита или подкрепа, ние чуваме “Държавата не е длъжна”. Ами хубаво тогава, държавата не е длъжна. Тая държава с нищо не ни е длъжна. Тая държава не е наша държава. В такъв случай и ние с нищо не сме длъжни на държавата. Тя нищо не ни дава – защо ние да й даваме? Тя с нищо не ни помага – защо ние трябва да й помагаме? И тази наша позиция не е проява на анархизъм – позицията ни е проява на егоизъм. Стига сме се лъгали – демократи, социалисти, либерали – всички те са егоисти. Само егоисти, нищо друго. Нека и ние бъдем егоисти. Тогава нещата ще си дойдат на мястото. Нали ни казват, че всичко е пазар. Че всичко е изгода и печалба. Че всичко е сметка. Каква сметка имаме да плащаме данъци? Каква сметка имаме да вярваме на професионалните лъжци? Не само нямаме сметка, ами губим. Постоянно даваме без да получим нищо в замяна. Тогава нека спрем да даваме, да вярваме и да плащаме. Нека прекъснем всякакви връзки и отношения с измамниците. Нека се превърнем в съвършени егоисти! Към българина никой не проявява милост и състрадание. Нека българинът забрави, че на света съществуват понятия като милост и състрадание. Нека българинът спре да мисли за другите и да ги съжалява. Нека българинът най-сетне помисли за себе си. Нека българинът свикне да живее без измамната държава, която ако му даде едно, му взема десет.

Личен егоизъм, семеен егоизъм, родов и племенен егоизъм, народностен егоизъм… След като и социализмът, и демокрацията ни принесоха в жертва, егоизмът може да се окаже нашата последна възможност за спасение. Лошото е, че ние вече и егоисти престанахме да бъдем, ние вече нищо не сме. Повтарям: от народ се превърнахме в стадо. Правото да стадото е да бъде стригано и клано. Остригаха ни, не остана нищо за стригане. Сега остава да ни изколят. Клането започна. Ние, българите блеем одобрително. Което значи само едно – клането ще продължи.

Какво е предизвикало клането? Гледната точка на световните паразити е отразена в една книга, написана от родената в България Вики Тамир. Фамилията, ако забелязвате е тюркска, хазарска по-точно и в превод означава “желязо”. Но да не се отвличаме. Госпожа Вики твърди, че ние, българите сме най-нетолерантният народ на света. Не ви ли се струва, че същите думи изрече и турският циганин Меди Доганов – Ахмед Доган? Значи планът е задействан. Според паразитите, индексът /или коефициентът/ ни на опасност е толкова висок, че се налага нашето неутрализиране. Казано по-простичко – унищожението ни. И те се заеха да ни унищожават. Безжалостно и безусловно. Преговори не се предвиждат. Обжалване – също. Защо осъдените на смърт не разбират, че са осъдени?

На първо място е външното въздействие. Очевидното не само бива отричано. Очевидното бива прогонвано от мозъците на хората и на негово място се поставя измислена, виртуална реалност, която постепенно и незабележимо измества неподправената обективна действителност. Ето как се създава Матрицата. Всички я виждат, никой не я забелязва. Целта на Матрицата е да ни държи в плен на илюзията докато се извърши онова, което има да се извърши. На второ място е самовнушението. Чували сте “Надеждата умира последна”. Всеки се заблуждава, че ставащото не го засяга, че той ще се спаси, че лошото се случва само на другите. Да, смъртта е онова, което се случва на другите – още Древните са го казали. Така омагьосаният кръг се затваря.

Имаше, разбира се опити за пробив в сатанинските планове. Всичките те завършиха с провали. И тези провали не бяха само лични провали на един или друг лидер, на една или друга партия. Те бяха провали на българщината. Те бяха провали преди всичко на младото българско поколение, което не пожела да се съпротивлява срещу унищожението на българската нация и срещу превръщането на България в географско понятие. Провалите на българските националистически партии и организации бяха краят на всичко. Кръговете не бяха създадени, миражът на спасението не успя да се материализира. Оттук нататък – 25 години агония до окончателната смърт на всичко българско. Още една култура от миналото премина в историята. Ние, българите споделихме съдбата на асирийци, уйгури, тибетци. Нас вече ни няма.
Нима не сте съгласни с мен? Тогава кажете какво вие мислите. Направете което по ваше мнение трябва да се направи. Хайде, задействайте се! Защото ако продължавате да мърморите “каквото за всички – това и за нас”, ако продължавате да чакате “каквото дойде”, то ще дойде. Но няма да ви хареса.

Ангел Грънчаров – Елтимир
3 март 2005 г.

у врага, а после по резултатите ще съдим кой наистина е велик, кой е обикновен самохвалко и кой – чужд слуга.
Враговете в общи линии са ясни. Предателите се налага да ги разпознаваме сами.
Ангел Грънчаров – Елтимир
02 март 2005

ОРГАНИТЕ НА ДОГАН

На 9 март 1985 година Турското национално-освободително движение взривява вагон за майки с деца край гара Буново. Има загинали. Тази терористична акция е една от многото, които извършва турската партия в България, преименувана по-късно на ДПС. Данните са изнасяни многократно, включително в юнския брой на в-к “Съпротива”. С имената на убитите и техни снимки. Пак в “Съпротива” писахме за педофилските оргии на Ахмед Доган в резиденцията на Тодор Живков край Правец. Данните за терористичните акции бяха изнесени наскоро и в предаването “АТАКА” на Волен Сидеров по телевизия СКАТ. И ето че се получи въпрос защо не предоставим съответните данни на органите. Веднага ще отговоря. Те, данните отдавна са предоставени, само че в бивша България органите са под ръководството на Доган.
След нашите публикации през юни миналата година “органите” привикали собственика на печатницата, в която печатахме вестника. Отправени му били заплахи лично от бившия началник на РПУ Ботевград полковник Михаил Михайлов с искане този вестник повече да не се печата. В същото време НСС Ботевград, ръководено от подполковник Петър Петров започва разработка срещу главния редактор на “Съпротива”. Разработката малко позацикли след разобличаването на единия от агентите на Петров – Любомир Дончев от Пловдив. Бившо доверено лице на Румен Воденичаров, бивш приближен на Петко Данчев, член на ЦК на БКП, бивш окръжен координатор на СДС за Софийски окръг и т. н. По-нататък направихме опит да предоставим вестника на всички интересуващи се посредством сайта tangra.org. Сайтът бе спрян от агента на НСС Цветомир Йолов от Враца, който в момента живее във Варна. Системен администратор на въпросния сайт.

Ще изпреваря провокационните въпроси като на свой ред запитам: ако споменатите лица са невинни, защо не опровергаят написаното от мен? Защо не ме дадат под съд за клевета? Да ви кажа ли? Защото още много факти ще станат известни и работата ще стане съвсем дебела. Та нищо чудно Любо Дончев пак да се скрие във вилата на своя… да я наречем приятелка. А Цъката Йолов пак ще размахва пистолет и ще опитва да плаши с мутри.

Най-отговорно заявявам, че съм пращал екземпляри от вестник “Съпротива” в НСС София. Само че “органите” в България, както и във всяка друга държава се ръководят от управляващата политическа сила. В нашия случай – от НДСВ и ДПС. Та нека не си правим илюзии – в България “органите” са на Доган. Което значи, че са под контрола на МИТ – турското разузнаване. За какви разобличения и за какви доказателства да говорим?

Ама ще кажете, че в Народното /с извинение/ събрание седят и представители на други политически партии. Да, така е. Само че лидерите на тези политически партии ходят да се покланят пред чешмите и паметниците, издигнати в чест на турските терористи и убийци. Поне на мен не ми е известен случай някой от тези представители на политически сили да се е поклонил пред гроба на убитите деца. Та какво да разобличаваме и пред кого? На кого и какви доказателства да предоставяме? “Органите” в бивша България се задействат само когато бъде убит някой морален изрод, представител на “висша” раса и бездействат, когато жертвите са някакви си гяури.
Очаквам още съвети и предложения. Но, моля ви – нека този път те да бъдат малко по-реалистични.

Ангел Грънчаров - Елтимир

--------------------------------------