Георги Захаринов пред Канал 3

Сашо Диков: Г-н Захаринов, предполагам ще признаеш колежката Светла Димитрова твърди, че си я нарекъл “бокулук”?
Георги Захаринов: Обидих колежката Ви Светла Димитрова, така е, не мога да го отрека. Но недоумявам човек, който има претенции да отразява волейболни срещи и мероприятия свързани с волейбола един ден преди мача в Шампионската лига с отбор като Мачерата, който не се нуждае от представяне, да счете за необходимо да спомене с какъв рейс се посреща отбора. Не го доумявам това нещо. Сигурно има много други достойнства, този отбор волейболни, както и нашия клуб има, с което ги доказахме с игра. На игрището доказахме нашите достойнства
Сашо Диков: Да, ама в същото време и ти си съгласен, че не това – този стар, олющтен автобус е превозното средство, с което трябва да бъде посрещнат отбор като Мачерата, както се изрази Мартин Стоев – Барселона на волейболна Европа
Георги Захаринов: Мога да кажа, че автобуса не е първа хубост, това е така, това няма какво да го коментираме, но самите италианци изразиха своя начин на посрещане като на аерогарата когато ги изпращахме подариха на този шофьор на същия този автобус подарък така от сърце даден заради доброто посрещане и представяне на този автобус същия.
Сашо Диков: Значи тя пише нещо, което де факто е истина, за което ти я наричаш “боклук”, което сам разбираш, че нито ти отива, нито е нормално, според мен.
Георги Захаринов: Значи Сашо говориме за нещо съвсем различно. В тази среща аз смятам, че трябва да се спомене за срещата, да се разкаже действително, че Мачерата имат трима олимпийски шампиони в отбора и така нататък и така нататък. Да се приканят хората да дойдат на едно зрелище, на един спектакъл, както се и получи на практика. Но за жалост ние занимаваме хората с негативизъм, а не им разказваме хубавите неща
Сашо Диков: Да, извинявай, но правото на всеки вестник и на всяка медия е да пише и да казва това, което смята за необходимо.
Георги Захаринов: Да, точно така е. Аз не мога да отнема нейното право, но както вижда живота, така и го отразява. Жалкото е че не се търси хубавото в спорта. От това не печели спорта
Сашо Диков: Аз мисля, че в случая тука си до половината прав, но в случая, жалкото е че ти се отнасяш по начин, по който е жалък за спортен ръководител и незнам...
Георги Захаринов: Сашо, аз мога да призная. Аз когато сгреша не ме е страх да призная. Действително, че тонът ми не беше най-подходящ. Човек в такъв момент действително афектиран от начина, по който журналисти, които твърдят, че действително милеят за този спорт отразяват нещата. Значи нека да напишат и за това, но нека и да напишат хубавата страна. Няма проблеми, цензура няма в България според мене и всеки може да казва това, което мисли. Но нека да приканят публиката в залата по един достоен и добър начин. А когато ние сгрешиме нека да ни показват и грешките, нищо лошо няма.
Сашо Диков: Само ако обичаш Иво Славейков иска да попита..
Иво Славейков: Един от нашите волейболни специалисти Антон Манолов ме подсеща Светла е една от най-големите критички на федерация Сиконко и така. Не е ли това една от причините вие да я грабнете така, след успеха особено и да я обиждате особено.
Георги Захаринов: ...
Сашо Диков: Г-н Захаринов, чувате ли ме?
Георги Захаринов: Да, чувам ви
Сашо Диков: Един от нашите хора, момчето, което ходи по волейбол – Тони Манолов припомни, че Светла е един от хората, които често критикува Сиконко и федерацията и така нататък. Да не би от това да си събрал?
Георги Захаринов: Не, не. Конкретен повод имаше единствено заради..Дали тя е критичка на федерацията или не, това не ме интересува. Както Вие сам казахте Барселона на волейбола идва в София..
Сашо Диков: И вие биете Барселона
Георги Захаринов: И ние бием Барселона, което е прекрасно. Труда на момчетата се показва на практика, доказва се как е положен този труд и дали правилно го работим, дали не. Момчетата го показват на игрището, но това нещо да не се похвалят тия момчета, да не се разкаже...
Сашо Диков: Е, материала е преди мача извинявай. Предполагам дано да имате намерение вие като клуб, ти лично ако искаш като мъж пък след това всичко останало да имаш това намерение да се извиниш официално на колежката...
Георги Захаринов: Когато преди следващия мач когато прочета нещо положително от същата тази колежка – да ще излеза публично и ще се извиня. Когато напише в следващия мач отново, че нашия клуб е не работи, лоша организация, лошо, лошо, лошо – тогава вече ще си остане за нейна сметка!
Сашо Диков: Чакай сега. Ти вършиш една простотия, за която ти не искаш да се извиниш?!Не го разбирам
Георги Захаринов: Аз ти казах, че съм сгрешил. Но конкретния човек по същия начин да направи крачка, да напише нещо положително. Аз лично към това апелирам. Когато грешим кажете – грешни сте, черни сте лоши сте..
Сашо Диков: честно ти казвам не те разбирам. Двете неща не виждам какво общо имат..Ето признаваш сбъркал съм
Георги Захаринов: Да, сбъркал съм, аз това не мога да го отрека..
Сашо Диков: А да поставяш условия да напише нещо хубаво, пък тогава да се извиниш...
Георги Захаринов: Ами щото това е години наред, Сашо. То не е афекта от една единствена реплика. Хубаво е да работим всичко за доброто на спорта