|
Денят е 23 август. Някъде около 13.00 часа българско време. В зала “Лужники” в Москва своите места заемат 700 зрители. Предстои мачът между националните отбори на Бразилия и България, с който се открива финалният турнир от най-комерсиалната надпревара в света на волейбола – Световната лига. Един срещу друг се изправят абсолютният фаворит и определеният от букмейкърите за аутсайдер. Бразилия е настоящ световен и олимпийски шампион. Южноамериканците имат 5 титли в 16-годишната история на Световната лига. Те са неизменни участници във финала на състезанието от 2001 година, като са изгубили само този през 2002, когато отстъпват на Русия. В груповата фаза на тазгодишния турнир момчетата на Бернардо Резенде постигат 12 победи от 12 мача като дават на съперниците си (Аржентина, Финландия и Португалия) едва шест гейма. Но дотук със статистиката...
На игрището вече се появяват националните отбори на Бразилия и България. Там долу статистиката не означава нищо. Важни са сърцето, бързият ум и опитът. Ето го и първия съдийски сигнал на главния рефер Нинг Ванг. Българските национали започват убедително срещата. Така я и завършват. Волейболният свят е в шок. След дванадесет безапелационни победи Бразилия плаче. Тринадесетият двубой в тазгодишното издание на Световната лига се оказа фатален за Селесао. Не само заради катастрофалната загуба на тима от България. Провалът със сигурност ще се отрази зле на психиката на отбора на Бернардо Резенде. Преди срещата с България всичко изглеждаше ясно – шести пореден финал и четвърта последователна титла за Бразилия в Световната лига по волейбол. Останалото беше формалност – трябваше просто двукратният олимпийски шампион да изиграе няколко мача до неделя, когато да ликува със златните медали. Но Мартин Стоев, Пламен Константинов и компания не бяха чели този сценарий.
На полето в “Лужники” видяхме едни истински български лъвове, които сякаш играеха не с най-добрия отбор в света, а с някакъв спаринг партньор, който сега се обиграва. От прочутата атака на Бразилия нямаше и помен. Капитанът Рикардо Гарсия и съотборниците му изглеждаха уплашени, а техният наставник Резенде беше по-безпомощен и от птиче, затворено в кафез. Защото срещу себе си Бернардиньо видя отбор, който знае как да печели. Отбор, на чиито играчи на няколко пъти се налагаше да вдигат високо ръка и да молят съперник за прошка след поредната бомба, попаднала в чуждо тяло. От друга страна българите показаха, че освен силни, са и технични. Когато беше нужно, момчетата на Мартин Стоев “връзваха ръцете” на бразилците с перфектно пуснати топки. В третия гейм болкадата довърши и последните надежди на съперника. Тогава станахме свидетели на нещо, което може да се види много рядко – три последнователни атаки на Бразилия бяха спрени от българските блокировачи. Без никакво съмнение обаче главното оръжие на националите ни бе началният удар, с което доказахме, че неслучайно сме на първо място в Световната лига по отношение на този елемент. С агресивен и великолепно насочен сервиз българите попречиха на противника да организира мощната си атака.
Така с перфектна игра във всеки отделен волейболен компонент България хвърли бомбата на старта на финалния турнир от Световната лига. Побеждавайки категорично с 3:0 световния и олимпийски шампион Бразилия само за 81 минути, момчетата на Мартин Стоев доказаха, че заслужено са в Москва. Нещо повече – те събудиха мечтите ни. В момента всички в България се надяваме в неделя в 18.00 часа да седнем пред телевизорите и да ги видим в решителния двубой за титлата. Защото можем! Защото момчетата го заслужават! И нека сега никой да не омаловажава успеха. Единствената причина Бразилия да изглежда като отбор от неопитни юноши в зала “Лужники” е, че насреща беше България. Оправдания с часовата разлика и дългите пътувания не важат. Не и срещу нашите национали, които летяха от София до Хавана и спечелиха с 3:0 като гост на Куба. Прибраха се във Варна и уморени и недоспали не оставиха шансове на Южна Корея. За финал играха два отговорни мача в Кайро, откъдето без почивка заминаха за Москва, където трябваше да се изправят срещу фаворита Бразилия. И изненадата се получи. Да изненада, но не и чудо. Защото Мартин Стоев разполага с интелигентни момчета, отлични и завършени спортисти и най-важното – хора със сърца, водени от капитана Пламен Константинов, който при гостуването в Хавана за пореден път доказа, че във време на войни и тероризъм има място и за доброта. Капитанът на България дари лични пари на онкологията в кубинската столица.
Затова място за оправдания от страна на Бразилия няма. Мъдрите хора вече са го казали: “Играеш толкова, колкото ти позволи съперникът”. И логично в момента Бразилия е пред България във волейболния показалец само по азбучен ред. На Мартин Стоев можем да пожелаем успех и спортен шанс. Другото те го умеят. Сега място за възгордяване няма, но това скромните момчета от националния ни отбор го знаят. Оттук нататък ние ще стискаме палци, те ще играят както срещу Бразилия, а след финала всички ще ликуваме заедно. БЪЛГАРИ ЮНАЦИ!
от Божидар Къртунов
|
vijte tozi strahoten komentar