Аз се извинявам,че малко късничко се включвам в тази тема,но исках да си дам 2 дена почивка та да поуспокоя емоциите.То такова викане падна,че глас не ми остана.След мача бубликата полудя,половин час викахме,без прекъсване.Обора беше на седмото небе от радост(и инджинер Лазаров също)но незнайно защо,се изнесаха много бързо.Само Пламен се шматкаше из залата.След като излязохме на вън,имаше заря и там едно лудо викане,абе направо не е за разправяне.Салпаров беше излязал по екип и раздаваше автографи пред залата.А по улиците лудницааааа.Всеки е надул клаксона до дупка,знамена се веят от всяка кола.Аз бях увита в едно знаме и се прибирах с мотора.На всеки светофар слизах да се прегръщам с фенове и си чиститяхме победата(кеееееееееф)